— Нищо не съм й казвал. Тя не пожела да ме чуе. Точно сега не може да ме понася — пръстите на Глена се плъзнаха по-високо по бедрото и Ханс се намръщи. — Престанете. Какво сте вие, разгонена женска?
— Може би. Опитайте и ще разберете. Но разбирам мъжете. И ни най-малко не съм ви ядосана. Елате в леглото.
Ханс се изправи. Изражението на Глена се промени от интимно на загрижено. Когато Ханс тръгна към дневната, тя отхвърли чаршафа.
— Къде отивате?
— Трябва да се обадя по телефона. Съвсем кратко.
— На Дариа Ланг?
— Не. Не на Дариа Ланг. Тя няма да говори с мен. Успокойте се. Ще говоря само една минута.
— Добре. Една минута, не повече — гласът на Глена премина в самодоволно мъркане и тя се пъхна отново в леглото. — Не зная как е на световете на Фемъс съркъл, но в нашето общество се смята за неучтиво да се остави една дама самичка, след като е била възбудена.
Ханс не беше излъгал, когато каза, че трябва да се обади, но онова, от което имаше по-голяма нужда, беше време да помисли — да помисли без Глена, притисната до него, да му обърква мозъка.
Как се беше набутал в тази ситуация? Не беше достатъчно да каже, че Глена е толкова секси, пищна и желаеща жена, каквато човек може да се надява да срещне. Преди да напусне Фемъс съркъл това щеше да е съвсем достатъчно, но вече не беше.
Защо тогава не беше изчакал до института, докато работата на Дариа с Куинтъс Блум и професор Мерада свърши?
Той имаше едно обяснение, но то не беше такова, че да го направи щастлив. Не можеше да отрече, че се чувстваше сексуално възбуден дори преди да срещне Глена. Но това не беше причината, поради която двамата се оказаха в неговата спалня. Причината беше, че той беше разсърден — на Дариа.
Когато бяха из пустошта на Фемъс съркъл или Серенити, или се мъчеха да се спасят от зардалу, или да напуснат Торвил Анфракт той беше съвсем добър за нея. Но щом се върна на своя роден свят, Сентинел Гейт, нещата се промениха. Тя го изолира. Предпочиташе снобските си интелектуални приятели… за които той не беше достатъчно цивилизован, за да им бъде представен.
По време на семинара беше решил, макар и несъзнателно, да си отмъсти. Щеше да й покаже. Имаше други жени, изискани и привлекателни, които щяха да го приемат, дори по завишените стандарти на свят като Сентинел Гейт. В момента, в който срещна Глена Омар, беше разбрал, че тя го намира за интригуващ. Беше време и Дариа да го научи.
За нещастие тя беше научила точно това, но не при избрани от него обстоятелства.
Нарочно ли Глена беше оставила вратата отворена? Беше ли тя от жените, които се възбуждат от риска да бъдат открити, както опасността винаги възбуждаше него?
Ханс гледаше през все още отворената врата към леещия се дъжд. Той искаше да каже на Дариа какъв глупак е и колко съжалява, но в тъмнината и под проливния дъжд нямаше представа как да я намери. Трябваше обаче да опита. Щеше да се облече и да каже на Глена да си върви.
Ханс се обърна към спалнята и видя, че тя стои тихо на вратата. Беше се увила свенливо с един чаршаф от леглото.
Той въздъхна. Беше ядосан, но трябваше да се ядосва на себе си, не на Глена Омар.
— Колко дълго стоите там?
— Само минута-две — тя пристъпи към него. — Не искам да ви преча. Изглеждате толкова разстроен.
— Разстроен съм. Мисля, че е по-добре да се облечете и да се махнете от тук.
— Зная — тя държеше в ръце роклята и обувките си.
— Ако не възразявате, ще взема със себе си чаршафа и тези неща. Във всеки случай дрехите ще се намокрят дори да ги облека.
Гласът й беше печален като леещия се навън дъжд. През отворената врата духаше студен вятър и тя потрепери. Глена пристъпи до прага и се поколеба.
— Добре ли сте? — Ханс отиде при нея. — Този чаршаф няма да е достатъчен. Мисля, че трябва да ви намерим нещо непромокаемо. Ще потърся и чадър.
— Не е от това. Искам да кажа, че не е от студа или дъжда.
— Тогава какво има?
— Причината е в мен. Ханс, много съжалявам. Вината е изцяло моя. Когато се срещнахме днес, аз се чувствах самотна и ужасно потисната, а вие бяхте любезен към мен. Вие сте много привлекателен и секси мъж, но повече от всичко имах нужда от компания. Имах нужда от някого, с когото да поговоря, някой да ме прегърне и да ми каже, че не съм си объркала напълно живота…
Ханс се ужаси, като видя как очите на Глена се пълнят със сълзи. Чувстваше се по-добре подготвен да се справи с нападащи зардалу, отколкото с плачеща жена. Опита се нерешително да я прегърне, но тя се отдръпна.