— Не. Сега си отивам. Проблемът не е твой, а мой.
— Ако излезете така, ще настинете. Вече треперите — той я прегърна през раменете и се опита да я отведе от вратата. — Поне пийнете нещо горещо да се стоплите, преди да излезете.
— Не мисля, че трябва. Професор Ланг…
— Тя няма да се върне — „това е повече от сигурно“ — помисли си мрачно той. — А дори и да се върне, ние няма да правим нищо лошо.
— До-о-о-обре — Глена се остави да бъде въведена в дневната. — Не искам обаче алкохол.
— Нещо да хапнете? — чувството за вина към Дариа по някакъв необясним начин се превръщаше в чувство на вина и към Глена.
— Не. Онова, от което наистина имам нужда, е някой да ме прегърне за няколко минути, докато се стопля. След това ще си отида. Ще направите ли това за мен? Искам да кажа, че не сте длъжен да го правите и всъщност аз нямам право да ви моля за това.
— Няма нищо. Нека седнем, докато се почувствате по-добре.
Ханс имаше предвид да седнат в дневната, но Глена го заведе в тъмната спалня. Тя сложи ръка върху бузата му, а после и върху гърдите.
— Но вие сте замръзнали! А пък аз се оплаквах, че ми е студено. Хайде — тя отметна завивките. — Легнете до мен. Двамата ще се затоплим и след това си отивам.
Той беше гол, ожулен и кален, косата му беше още мокра. Трябваше да вземе горещ душ, но Глена стоеше и го чакаше до леглото.
— Няма нищо — каза тя. — Единственото, което искам, е малко да ме подържите в обятията си. Ще бъдете в пълна безопасност.
Ханс не беше сигурен. Той с нежелание легна на леглото и чу как Глена изписка, когато изстиналият му студен крак я докосна. Тя изобщо не беше студена. Той усещаше как тялото й излъчва топлина. Тя дръпна завивките над тях и се премести по-близо.
— Така е по-добре, нали? — попита Глена и въздъхна доволна. — Знаете ли, чувствам се изтощена. Но по-добре да не униваме. Ще си сложите ли ръцете около мен, само за малко? После ставам и си отивам.
След още две минути Ханс направи онова, което тя искаше. Одеялото се беше смъкнало от тялото на Глена. Той се отдръпна от нея с намерението да я завие, но забеляза, че очите й са затворени, а устните леко разделени. Дишаше равномерно и дълбоко.
След момент на колебание той се пресегна и изключи нощната лампа до леглото. Не изглеждаше правилно да я тревожи. Няколко минути почивка, докато двете тела се стоплят нямаше да навреди на никого. След известно време дъждът щеше да спре и Глена можеше да си тръгне.
Ханс въздъхна и затвори очи.
Глава 8
Мрежата Боуз позволява мигновен преход между възли, разделени един от друг на много светлинни години. Нейното използване освободи съществата от Спиралния ръкав от тиранията на пътуването с малки скорости. Малко хора разбраха, че тя им създаде нова нагласа и те започнаха да смятат, че всяко „значително“ пътуване трябва да бъде на междузвездни разстояния.
Така при думите на Дариа, че напуска Сентинел Гейт, Ханс Ребка реши, че тя ще пътува далеч през междузвездното пространство, може би до отдалечените краища на Зардалската общност или до още по-далечните региони на Четвъртия съюз. Когато той излезе в мекия утринен въздух със замъглени очи, нетърпелив и виновен. Вътре Глена дълбоко спеше. (Ако миналата нощ беше изтощена, той не би желал да я среща, когато е свежа и отпочинала.)
Истината беше, че Дариа все още можеше практически да се види. С най-големия телескоп на Сентинел Гейт и подходяща адаптивна оптика Ханс би могъл фактически да види кораба й.
Тя бе поела към артефакта Сентинел, който беше само на двеста милиона километра от Сентинел Гейт. От повърхността на планетата той се виждаше като светещо раирано кълбо, една маломерна луна, закрепена върху утринното небе.
Тя се нуждаеше от доказателство да обори теориите на Куинтъс Блум, а никой във Вселената не познаваше Сентинел по-добре от Дариа. Още като дете, растящо на Сентинел Гейт, видът му беше събудил у нея интерес към Строителите и техните артефакти. Сега пътуването към него беше връщане към безметежните дни на детството.
Разбира се, имаше разлика от онези дни. Някой момент беше трудно да пренебрегне. До нея беше клекнало едно същество и гледаше екрана отпред, изпълнен от Сентинел. Хименоптата до Дариа беше осемкрака, с пълничко като варел тяло покрито с къса лъскава козина. Нейната малка гладка глава беше обрамчена околовръст от блестящи черни очи. В края на бъчвообразния си корем тя имаше смъртоносно жълто жило, което сега беше прибрано и не се виждаше.
В детството на Дариа не бе имала нищо, което макар и малко да прилича на хименопти или други извънземни. Но тя нито за момент не беше помисляла за това. От Куейк до Дженезий двете с Калик бяха минали заедно през толкова много трудности и опасности, че се чувстваше по-близка с хименоптата, отколкото с повечето хора.