А Калик беше умна. Тя знаеше толкова, колкото и Дариа за много артефакти на територията на Четвъртия съюз и много за всичко в Сикропеанската федерация. Дариа беше много изненадана, като срещна Калик и ло’фтианеца Д’жмерлиа на космодрума на Сентинел Гейт. Двете малки извънземни и бивши роби бяха точно онова, от което имаше нужда — някой, на когото да говори… и някой, който няма да я измами и предаде.
Мислите на Дариа бяха отклонени от тракане и свирене до нея. Калик беше взела файла на Дариа за Сентинел заедно с бележките й върху теориите на Куинтъс Блум. Тя ги беше прочела мълниеносно и докато корабът бавно се приближаваше към целта, беше започнала да си съставя собствени впечатления за артефакта.
— Да обобщя — Калик все още тракаше по малко, докато говореше, но за Дариа, която не беше усвоила нито едно тракане от хименоптския език, нейното владеене на човешкия език, беше много впечатляващо. — Непроницаемата повърхност на Сентинел е с радиус половин милион километра от централната структура. При вашето последно посещение каква беше съдбата на всеки обект, който е искал да проникне през тази повърхност?
— Бях там с изследователска група преди две години. Разгледахме я най-напред отвън с ултравиолетови лазери. Измерихме промяната в големината на пирамидата в центъра на Сентинел. Беше по-малка, със страна осемдесет и осем километра вместо деветдесет. Както винаги повърхността беше напълно непрозрачна за радиация. Затова изпратихме сонда. При контакта с видимата повърхност нейният радиален инерционен момент беше напълно обърнат по знак. Когато срещна повърхността, сондата пътуваше със скорост само осем метра в секунда, но бордовите уреди бяха записали краткотрайно ускорение от сто и осемдесет единици. Сондата беше без екипаж, но при такова ускорение всеки на борда би бил унищожен… Най-малкото всеки човек.
— Или хименопта — Калик изсвири в израз на смях. — Ние сме издръжливи, но съществуват граници. Сто и осемдесет единици ускорение за обръщане до скорост от осем метра в секунда. Ако повърхността беше еластична, разрешеното проникване, преди сондата да бъде отблъсната, щеше да бъде само два сантиметра.
— Правилно. Същото, както когато бяхме последния път там — Дариа беше свикнала с идеята, че Калик може да извършва пресмятания с бързината на компютър. — Дълбочината на проникване не зависи от скоростта. Това е едно от нещата, които искам да проверя този път. Чувствам със сигурност, че Куинтъс Блум греши, но ако той е прав, можем да очакваме да видим промени на Сентинел.
— Моите уважения, професор Ланг — почтителният глас дойде откъм пилотската седалка, вдясно на Дариа. — Ако е така, тогава въз основа на това доказателство има достатъчно основания теорията на Куинтъс Блум да бъде приета.
Тялото на Д’жмерлиа беше тънко като водопроводна тръба, но със също толкова крака, колкото и тези на Калик. Те бяха повече от достатъчни да управлява кораба й да му останат свободни за работа с дисплеите. Той показа ново изображение пред Дариа.
— Тъй като вие споменахте ултравиолетови лазери, докато разговаряхте, аз си позволих да използвам същия вид прибор. Това е отразеният образ от вътрешността на Сентинел. Виждам няколко обекта — сфери и цилиндри, конуси… Но моите уважения… — ло’фтианецът обърна лимоновожълтите си фасетъчни очи на очни пипала към Дариа. — Моите уважения, но не виждам нищо, което може с основание да бъде оприличено на пирамида.
Масата на Сентинел лежеше точно пред кораба. Дариа гледаше недоумяващо екрана. Пирамидата трябваше да е там. Тя беше най-интересният обект във вътрешността на Сентинел, обектът, който някои изследователи предполагаха, че може да е централна библиотека за знанията на Строителите. Дариа знаеше точно къде трябваше да е тя по отношение на другите обекти във вътрешността. Тя трябваше да е…
— Изчезнала е. Наистина я няма. Куинтъс Блум беше казал, че може да е изчезнала.
— Нещо повече — гласът на Д’жмерлиа както винаги беше хрисим, подобаващо за един бивш роб. — Докато вие с Калик бяхте заети с важна работа, аз си позволих да докарам нашия кораб по-близо до бариерата на повърхността. Естествено направих го много бавно, така че да не бъдем наранени, нито корабът повреден, когато повърхността го отблъсне.
— Не се тревожи за това. Всички кораби на Сентинел имат вградена защитна система, която ги спира при доближаване до отблъскваща повърхност.