— Знаете ли къде е?
— Може би. Аз съм Глена Омар. Изглежда сте ме забравили. Имате вид, сякаш също искате да си отидете. Всичките сте еднакви. Мразя мъжете, които целуват и после бягат. Надявам се да не сте от тях. Заповядайте.
Тя махна с ръка към масата пред нея, на която имаше голяма чиния с изпускащо пара руло и чайник, от който се разнасяше мирис на топъл чай.
Това беше цената на информацията. Луис се предаде. Той седна срещу Глена Омар. Ако Атвар Х’сиал разбере, никога няма да повярва, но поне да закуси.
Глена се облегна назад и въздъхна.
— Ето, така е по-добре. Сега можем да се опознаем. Макар че аз като че ли ви познавам. Когато вчера казахте, че сте Луис Ненда, не можах да си спомня къде бях чула името ви.
Луис не каза нищо. Първо, защото устата му беше пълна с горещо руло. И освен това беше научил от опит, че от хора, които знаят името му, не можеше да очаква нищо добро.
— После си спомних — Глена се наведе напред и деколтето й се разтвори още повече. — Аз съм специалист в информационната система на института и съм виждала името ви като човек, участвал с професор Ланг в едно от нейните пътувания. Тя също е говорила за вас. Намирате ли я за привлекателна?
— Какво? — за Луис, чието внимание беше раздвоено между храната и гърдите на Глена, въпросът беше твърде неочакван.
— Дариа Ланг. Попитах дали я намирате за привлекателна?
Атвар Х’сиал сигурно беше намерила начин да накара Глена да постави нейните въпроси. Това беше уловка.
Луис поклати глава.
— Не. Никак.
— Добре. Но знаете ли, според мен, тя наистина харесва мъже от други планети — Глена се наведе още повече напред. Гледката беше впечатляваща, почти не можеше да й се устои. — Естествено лесно е да се разбере защо. Има някаква загадка в мъжете от други планети. Вие нямате такава тъпа работа, която ви държи у дома и ви превръща в скучаеща личност… Като мен.
Тя повдигна вежди, приканваща го да не се съгласи. Луис беше привлякъл вниманието й и разбирането за това му помогна да си изясни ситуацията. Тя беше колекционер. Беше срещал този тип жени и по-рано. Номерът беше той да получи необходимата му информация, без главата му (или друга важна част от него) да бъде закачена като трофей на стената над леглото й.
Той погледна с дълбока, фалшива искреност в очите й.
— Предполагам, че Дариа наистина харесва Ханс Ребка. Той е видял сто различни планети.
— Вероятно — Глена се усмихна като котка над купичка с мляко. — Но той харесва ли я? Не толкова много, ако питате мен… Имам доказателство. За дружба е необходим повече от един човек. Привличането трябва да е взаимно. Не сте ли съгласен?
— Абсолютно. Обзалагам се. Затова Ханс я е изоставил, нали? Добре… Искам да кажа добре за него. Обзалагам се, че много се е ядосала.
— Беше направо бясна. Каза, че го напуска и напуска Сентинел Гейт и изхвърча като фурия навън. Но тя обича мъже от други планети, мога да ви гарантирам. Вие, знаете, също сте привлекателен мъж. Не мога да не се запитам дали Дариа не се е опитала да ви съблазни?
— Не бих казал. Но някои си въобразиха, че е имало нещо такова.
— Обзалагам се, че са били прави — Глена обърна глава настрана, така че да може да хвърли един свенлив поглед на Луис. — Вие сте неотразим, току-що го разбрах. Вие имате онзи сигурен поглед в очите.
„Правилно. И съм една стъпка по-нисък от теб и една стъпка по-широк, и съм целия в белези, и съм космат, и съм така плътно скрит в дрехи, че не мога да ги сваля за час и половина ако река да го направя. Какво, по дяволите, несъответствие е необходимо, за да те изкара от релсите?“ Луис изпробва една скромна усмивка, която приличаше повече на хилене на палач.
— Не трябва да съблазнявате така един мъж сутрин. Не е честно. Знаете, че ме чака работа.
— Мен също. Наричайте ме Глена. Какво ще правите тази вечер?
— Нищо специално. Но аз останах с впечатление, че вие и Ханс Ребка…
— Моля? — една слаба ръка отхвърли тази възможност. — Ние сме само приятели…
„Искаш да кажеш, че вече е закачен в колекцията.“
— Приятно ми е да го чуя.
— Във всеки случай той е готов да отиде някъде извън системата — Глена се нацупи. Докосна пръстите на Луис, след това плъзна ръката си към китката му. — Тогава може би тази вечер вие и аз…
— Може би — Ненда отмести ръката й и се закле тържествено на залез-слънце да напусне планетата. — Но сега трябва да говоря с Ханс Ребка. Къде е той?