Започнала като една книга, „Летен прилив“, тази история е последвана от втора, „Отклонение“. После се появява и трета, „Превъзходство“. И накрая държите четвъртата — „Сливане“.
Обърнете внимание, казах накрая. С тази четвърта книга тетралогията е завършена. Наследената Вселена — най-сетне — е обозрима.
Предполагам.
Приемам.
Надявам се.
Някой ще бъде ли така добър да ми услужи с космологическата константа?
Глава 1
Мисълта беше отрезвяваща — да съзерцаваш цял един свят с всичките му разнообразни пейзажи и гъмжило от форми на живот. А след това да размишляваш, че си очевидно единственият от онези безчислени форми, който се поти… или трябва да се поти.
Луис Ненда изтри чело с хавлия, после избърса голите си гърди и подмишници, по които се стичаше пот. Макар че по четирийсет и два часовия ден на Дженезий още не бе пладне, температурата сигурно беше около трийсет и осем градуса. Влажно, горещо и ужасно като в парен котел. Ненда вдигна глава и потърси оранжево-жълтия диск на слънцето на Дженезий. Не можа да го види. Кръговите сингулярности, които екранираха планетата този ден, бяха силни. Видя само вихрушка от цветове с променяща се форма, която очите му не можаха да проследят.
Свирещо сумтене върна вниманието му към по-земни грижи. Шестима зардалу влачеха по равния пясъчен морски бряг за проверка десетметров цилиндър. Те не проявяваха никакви признаци на дискомфорт. Среднощно сините тела на земните цефалоподи, защитени от кожа, сякаш намазана с восък, изглеждаха нечувствителни и към горещина, и към студ.
Зардалу се спряха почтително на няколко крачки от Луис Ненда и положиха широките си глави на пясъка.
— Голямата мълчаливка го намери в един от вътрешните тунели.
Ненда погледна легналите ничком фигури, разпрострели пипала на шест и повече метра по брега. Водачът зардалу използваше стария зардалски робски език на тракания и свирения на древната Зардалска общност. Липсваше му добър технически речник, но Луис беше склонен на компромис. За него единствено важно беше отношението господар-роб.
— Тя ли ви каза да го донесете тук?
— Голямата мълчаливка ни посочи с жест. Съжалявам, господарю, но ние все още не можем да разбираме речта на Голямата мълчаливка.
— Не е лесно да се разбира Атвар Х’сиал. Може би някой ден, когато станете малко по-умни, ще започнете да я разбирате.
Луис се молеше не за първи път този ден да е колкото се може по-далеч. Ако зардалу някога разберат…
— Мислите ли, господарю, че това може да е липсващият компонент?
— Може би. Трябва да го огледам, за да мога да кажа със сигурност. Оставете го тук. Сега се върнете вътре и помогнете на Голямата мълчаливка.
— Да, господарю. Да се молим това наистина да е необходимият компонент. Заради всички нас.
Ненда наблюдаваше как зардалу се оттеглят към една от дупките, водеща към вътрешността. Не раболепничеха толкова много, както обикновено. И онова последно тракане не прозвуча толкова сервилно, колкото би му се понравило. „Заради всички нас.“ Може би си въобразяваше, но му прозвуча по-скоро като заплаха, отколкото като молитва.
Дори и да бе така, той беше щастлив, че се махнаха. Онези грамадни човки бяха достатъчно яки да го прехапят на две. Големите пипала можеха да откъснат един по един крайниците му. Луис беше видял подобно нещо да се случва.
И може би скоро щеше да го види отново. Или дори да го изживее.
Колко време беше минало. Ненда вдигна глава към невидимото слънце. Почти два месеца. Той и Атвар Х’сиал бяха успели да задържат зардалу, претендирайки, че знаят как да изведат „Индълджънс“ в Космоса далеч от Дженезий. Когато зардалу разберат, че и Ненда, и Атвар Х’сиал също като тях са пленници на планетата всичко, щеше да свърши.
Вината не беше в кораба. Ненда беше сигурен в това. „Индълджънс“ бе напълно годен за космически полет. Причината беше в онези проклети кръгови сингулярности, онази измъчваща очите светлина, към която гледаше сега и конструкциите на Строителите, които ги контролираха. Те не позволяваха достъпа до Космоса на нещо, което тръгва от повърхността на Дженезий. След колко време зардалу щяха да разберат факта, че Луис беше безпомощен също като тях?
Ненда отиде до оставения на брега цилиндър и седна пред единия му край. Огледа го, наведе глава между коленете си и надзърна в кухата вътрешност. Приличаше на парче стара вентилационна тръба. Можеше да лети в Космоса толкова, колкото и Луис.