— В техническата лаборатория, губи си времето с някакъв тъп компютър, в който се е получило съединение по време на вечерята с професор Мерада — сега, когато имаше онова, което желаеше, Глена беше готова да бъде съвсем мила. — Мога да ви покажа пътя от входната врата. Нагоре по хълма е.
Луис вече беше тръгнал. До вечерта не оставаше много време. Лабораторията не можеше да е на повече от пет минути… Особено ако тича.
На вратата точно когато мислеше, че е свободен, Глена отново го хвана за ръката и го обърна с лице към себе си. Сините й очи бяха широко отворени, зениците — разширени.
— Току-що си спомних още нещо, което Дариа Ланг съобщи за вас. Тя каза, че вие имате приставка — Глена леко потрепери и захапа долната си устна. — Това звучи неотразимо очарователно. Чудех се какво криете под всичките тези дрехи. Обещайте, че ще ми я покажете.
Луис Ненда не си спомняше да е тичал, но за две минути стигна до техническата лаборатория. Той влезе и се намери пред сцена, която приличаше на ужасяващо убийство.
На един метален стол беше поставено тялото на Е. Кримзън Тали. Ръцете, краката и торсът му бяха здраво завързани с каиши. Черепът му беше разцепен хоризонтално точно над ушите, така че черепната кутия бе разделена и горната част обърната и увиснала пред лицето му на парче кожа от челото.
Зад стола стоеше Ханс Ребка. Той държеше един предмет, приличен на ледосекач, но с много по-тънък връх и го забиваше дълбоко в сивия овал на голия мозък на Е. К. Тали.
Ненда пристъпи напред и застана до Ребка.
— Какво се е случило. Продухано уплътнение?
Ребка продължи, без да вдигне глава.
— Нещо такова. На една вечеря преди два дни получи късо съединение. Обадих се на специалистите от Миранда и те обещаха да поправят основната схема. Междувременно ми казаха как да извърша студен старт.
— А за какво е лентата?
— Защита. От Миранда казаха, че по време на стартиране може да има преходни процеси. Не искам да хукне да излиза през стената.
Ребка беше намерил онова, което търсеше, и бръкна за последен път в черепната кутия. Тялото на стола трепна. Той хвана провисналата горна част на черепа и я захлупи. Костите се наместиха, линията между двете половинки се скри под кожа и коса.
— Ще трябва да минат около трийсет секунди за вътрешно съгласуване, преди да разберем какво става — Ребка се изправи и погледна Ненда. — Какво искате? Последния път, когато се срещнахме, ви казах всичко.
Ненда също се изправи. Двамата се гледаха очи в очи, но все пак той беше с половин глава по-нисък от всеки друг на Сентинел Гейт. Ненда почувства напрежението. Ако бяха кучета, зъбите им щяха да лъщят оголени, козината на гърбовете им щеше да е настръхнала. Някой ден двамата щяха истински да се хванат гуша за гуша. Ненда знаеше, че Ребка има такова желание не по-малко от него. Но това нямаше да стане днес.
Ненда си пое дълбоко дъх, преди да заговори:
— Чух, че тръгвате. Напускате Сентинел Гейт.
— И какво, ако е така? Аз съм свободен човек.
— Ако тръгвате подир Дариа Ланг искам да ви предложа споразумение. Нека да дойдем с вас. Ние имаме информацията, която тя би желала да има, и искаме да знаем нейното мнение.
— Ние?
— Аз и Атвар Х’сиал.
— Трябваше да се досетя. Двамата мошеници заедно и двамата все още опитващи се да си върнете Калик и Д’жмерлиа. Откажете се, Ненда — Ребка се приближи. — Те повече не са ваши роби.
Боят не биваше да се състои днес.
Това би бил възможно най-лошия момент.
Но може би все пак ще бъде днес.
— Не сте добър лъжец, Ребка — Ненда почувства ноздрите му да потрепват. — Вчера казахте, че не знаете къде са.
— И наистина не зная. Не можете ли да разберете това с пилешкия си мозък? Не зная къде е Дариа Ланг, нито Калик, нито Д’жмерлиа. Това не ви ли е достатъчно? — Ребка се караше, но лицето му изразяваше повече разочарование, отколкото гняв. — Защо, по дяволите, не ми се обадиха?
— Дариа?
— Не. Тя не може да ме понася. Не би ми се обадила дори да я моля.
— Добре. Искам да кажа не е добре, защото трябва да я намеря.
— Имах предвид Калик и Д’жмерлиа.
— Казахте ли им да ви се обадят?
— Не. Казах им да намерят Дариа и да отидат с нея, но не им казах да ми се обадят.
— Значи сте по-тъп, отколкото ви мислех. Вярвате или не, но те все още се държат като роби. Ако изрично не им наредите нещо, няма да го направят. Почакайте минута — Ненда гледаше облещен. Другата част от казаното от Ребка най-сетне беше стигнало до съзнанието му. — Вие сте им казали да отидат? Вие сте заповядали на моя роб и на роба и преводача на Атвар Х’сиал да отидат с Дариа Ланг?