— Моите уважения — малката хименопта повдигна глава. — За първи път ли използвате мрежата Боуз?
— Използвала съм я и преди, но това е първата ми възможност да планирам сама последователност от преходи.
Калик внимателно заразглежда файла. Дариа чакаше, надявайки се да чуе похвала. Вместо това Калик изтрака, изсвири и каза:
— Извинете. Но мога ли да разгледам енергийния бюджет, свързан с един или два от тези възли?
— Разбира се.
Калик направи копие от файла и се прехвърли на собствения си терминал, по-удобен за същество с осем полидактилни крайника. След няколко минути тя прехвърли друг файл на терминала на Дариа без никакъв коментар, но Дариа веднага видя, че е алтернативна траектория през мрежата Боуз. Беше с два пъти по-малко време на преход и една четвърт енергиен разход.
— Калик! Как го направи?
Хименоптата наклони глава.
— Моите уважения, професор Ланг, голямата интелектуална мощ дори на ниво като вашето невинаги може да замести скромния практически опит. Когато служех на господаря Ненда много, много пъти съм използвала мрежата Боуз.
Това беше най-многото, с което един бивш роб на Луис Ненда можеше да каже на някой човек, че е невежа и отхвърля цялото му изчисление за преход по мрежата Боуз. Дариа взе маршрутния план на Калик и се приготви да го въведе за изпълнение.
Пътуването щеше да включва странна комбинация от подсветлинни и свръхсветлинни скорости. Това на свой ред изискваше да се използват последователно Боуз и стандартен двигател понякога с необичайни закъснения или бързо доставяне на енергия.
Сложила ръце над клавиатурата, Дариа размишляваше върху първия скок. Тя се чудеше къде да зададе точката за преминаване към подсветлинна скорост, когато усети, че Д’жмерлиа стои над рамото й. Очните пипалца на ло’фтианеца бяха изнесени в напълно различни посоки, така че да може да гледа и клавиатурите, и дисплеите.
— Моите уважения — Д’жмерлиа се пресегна покрай Дариа с четири, прилични на тояги, крайници. Твърдите пръсти затракаха по клавишите толкова бързо, че не можеха да се проследят. Когато няколко секунди по-късно се оттеглиха, Дариа видя, че бяха зададени командите на кораба за всеки етап на пътуването от Сентинел до Лабиринт.
Тя не си направи труда да попита как Д’жмерлиа го беше направил. Не искаше отново да чуе, че работата не изисква истински талант, а само малко опит. Вместо това се оттегли в каютата си със съзнанието, че на собствения си кораб беше станала излишна.
Къде другаде знанията й щяха да се окажат недостатъчни? Дариа не знаеше, но един вътрешен глас не преставаше да й повтаря, че при всички предишни скокове в неизвестното (като предстоящото изследване на Лабиринт) тя се бе ползвала от умението и опита на специалиста по изглаждане на конфликти Ханс Ребка — Ребка, скапаната, невярна, развратна свиня от Фемъс съркъл.
Върна се при пилотския пулт, където седеше Д’жмерлиа.
— Можеш ли да установиш свръхсветлинна връзка със Сентинел Гейт?
— Разбира се. Ще бъде скъпа, защото трябва да използвам три възли Боуз.
— Няма значение. Искам да говоря с Ханс Ребка. Много добре — вместо да започне изпълнението на задачата, Д’жмерлиа се колебаеше.
— Какво искаш? — Дариа отдавна работеше с него, за да знае, че такава пауза обикновено означава молба, която той се притеснява да отправи.
— Когато говорите с капитан Ребка, ние с Калик ще ви бъдем благодарни, ако му зададете един въпрос.
— Разбира се.
— Ще бъдете ли така добра да го попитате защо ни инструктира да ви потърсим на космодрума и да ви придружим на това пътуване? Много мислихме над този въпрос, но не можахме да си отговорим. Разбира се, от нас се очаква да ви защитаваме, но от какво? Когато не сме сигурни, че правилно сме изтълкували една заповед, се чувстваме некомфортно.
— Ще го попитам — Да я защитават! Отново тази дразнеща дума! Той сигурно я мислеше за твърде глупава и наивна, за да може да се грижи сама за себе си. — Можеш да си сигурен, че ще го попитам, това чистопробно копеле. Свържи ме с него!
Установяването на връзка отне известно време. Дариа седеше и кипеше от яд. Накрая връзката се осъществи и тя видя лицето на един почти непознат й оператор по съобщения в института.
— Искам да говоря с Ханс Ребка.
Главата на екрана кимна.
— Зная. Но това не може да стане, затова разговорът беше прехвърлен на мен.