— Да не му се е случило нещо? — неочаквано гневът на Дариа премина в тревога.
— Не, доколкото зная. Добре е. Но е изчезнал. Тази сутрин напусна института.
— Дяволите да го вземат този тип! Казал ли е къде отива?
— На мен не. Но хуманоидът Е. Кримзън Тали е заминал с него. А Тали ми каза, че отиват да изследват артефакт, наречен Парадокс. Вие добре ли сте? — операторът беше видял изражението на Дариа. — Да ви свържа ли с някой друг?
В известен смисъл изчезването на Ханс Ребка направи всичко по-просто. Направи я самостоятелна.
Ханс неведнъж й беше казвал: „Хората говорят за живота като игра. Но ако животът е игра, той съвсем не е като покера. В живота човек не може да върне картите, които не му харесват, и да се надява да получи подобри. Човек трябва да изиграе раздадената му ръка и да направи всичко възможно да спечели с нея.“
Ханс не споменаваше мизата, но при него това често е бил неговият живот и животите на всички около него. Дариа не беше сигурна каква беше мизата този път. Най-малкото, нейното чувство за собствено достойнство и репутация. Отвъд него можеше да е всичко — от бъдещето на института по артефакти до бъдещето на Спиралния ръкав.
Наистина високи мизи.
Имаше и един по-дребен въпрос — ръката на Дариа. Това беше самата тя с всичко, което знаеше за Строители и артефакти и двете извънземни. Интелигентни извънземни, несъмнено, но извънземни, свикнали да бъдат роби, поради което им беше трудно да проявят инициатива.
Съществуваше и още нещо, един актив, който досега Дариа не беше имала възможност да оцени. Тя беше взела със себе си пълно копие от файла за Лабиринт, подарен на института от Куинтъс Блум. Той съдържаше цялата му неотдавнашна публикация, анализ на данни и теория. Дариа, разбира се, щеше да ги проучи. За нея обаче далеч по-значими бяха необработените данни — точна хронология на откриване и изследване на новия артефакт, всички физически измервания и снимки, направени отвън и отвътре на Лабиринт.
Всичко това беше въведено в бордовия компютър на „Майозоутис“. Пътуването до Лабиринт дори с изготвената от Калик превъзходна стратегия щеше да отнеме дни. А при поемането на пилотските функции от Д’жмерлиа Дариа нямаше какво да прави.
Нищо, освен истинската работа, онази, за която се беше обучавала през целия си живот. Претрупаната каюта на кораба не предлагаше удобната среда на кабинета на Сентинел Гейт, но когато беше концентрирана, Дариа не забелязваше средата. Като възможност за проучване на файла, пътуването до Лабиринт беше неповторимо.
Тя си направи кът в каютата на кораба и се настани там. Най-напред разгледа описанието и обсъждането на Куинтъс Блум на „старите“ артефакти. Дариа познаваше всеки от тях като близък приятел. Тя очакваше да научи малко ново за тях, но така може би щеше да научи повече за истинския Куинтъс Блум — човекът зад любезния, самоуверен, всезнаещ авторитет на подиума на института.
Форма: Кокун е система от четирийсет и осем базалтови стълбове. Те свързват структура в свободния Космос посредством четиристотин трийсет и две хиляди нишки с повърхността на планетата Савал…
Блум беше спазил установената от Дариа в нейния каталог на артефактите последователност. Тя прочете описанието на Кокун. Нямаше нищо ново, но макар и с неохота се възхити на стила му на писане. Беше стегнат и точен. Единственото, което я накара да се намръщи, беше заключителното изречение:
Класификация: Транспортна система за пренасяне на материали до и от повърхността на Савал.
Това беше скок от физическите факти за формата и структурата на Кокун към едно категорично твърдение за истинското му предназначение.
Дариа премина към Калиоп — вторият артефакт в списъка. После към объркващите сингулярности на Циркълох, третия, който Куинтъс Блум беше класифицирал като аномален, което означаваше, че не може да се отнесе към тази класификационна система! След това Нъмън, четвъртият, който беше обожествяван от варнианците много преди хората да се появят на сцената със своите собствени идеи за божество. Дариа кимна. Кой знае, може би варнианците са видели нещо, което хората не са могли.
Работата беше поглъщаща, почти успокояваща — едно връщане назад към дните, когато изследването означаваше проучване ма отдалечени във времето и пространството обекти, анализ на места, където Дариа не се надяваше никога да отиде. И отнемаше време. Най-после гладът я върна към външния свят, за да открие, че по-голяма част от деня беше минала. Беше прегледала описанията на почти половината артефакти. И разбра, че в нея се е зародила една идея, без да знае как или кога беше станало това.