Дариа погледна навън от дълбините на своето укритие. Д’жмерлиа седеше пред пулта за управление на кораба, Калик почиваше легнала с прострени към него крака. Хименоптата може би спеше, но тя също скучаеше. И второ мнение щеше да бъде полезно.
— Калик? Ще погледнеш ли нещо?
Дариа прехвърли копие от файла на удобната за ползване от Калик работна станция и отиде в камбуза да потърси нещо за ядене. Може би Калик ще прочете онова, което Дариа беше прочела, и ще направи различно заключение. Може би не можеше да се направи никакво заключение. Или може би втората половина на описанието на артефактите противоречеше на впечатлението, което тя бе получила от първата.
Тази мисъл накара Дариа да грабне храната веднага щом беше готова и да се заеме отново за работа. Ленс, Скримшо, Парадокс, Мелстровом, Годстут… Където и да бяха или щяха да бъдат, Строителите ценяха разнообразието. Нямаше два артефакта с нещо повече от повърхностно сходство. Но Куинтъс Блум по някакъв начин ги беше групирал в шест основни класа. Изкуствено ги беше класифицирал. Никой друг не беше направил удовлетворителна систематика на артефактите. Тази класификация беше ли удовлетворителна?
Дариа излезе от унеса, в който беше изпаднала, и видя, че Калик стои търпеливо до нея.
— Свърши ли вече? — беше учудващо, въпреки скоростта и ефективността на хименоптската централна нервна система.
Калик премигна с двата си реда очи.
— Не. Извинявам се за моята мудност, но списъкът е дълъг. Позволих си да прекъсна важните ви мисли само за да посоча, че Д’жмерлиа се нуждае от дефиниране на маршрута. Да ни заведе ли директно на Лабиринт или да минем през света Джером?
Дариа беше отложила вземането на това решение, а после го беше забравила. Въпросът беше дали Куинтъс Блум беше разказал всичко относно трудностите с Лабиринт и възможните опасности? Директният път беше по-икономичен, но онзи тих глас отново й нашепна в ухото. Гласът беше досаден, но Дариа се беше научила да не го пренебрегва.
— Докъде достигна с четенето на описанието на артефактите?
— Сега съм на сто тридесет и третия. Имаш ли някакъв обобщен коментар?
Въпросът беше некоректен. Дариа не беше стигнала дори до някакво временно заключение, докато не прегледа пет пъти повече резюмета на Блум за артефактите.
Екзоскелетът на Калик не позволяваше никаква лицева подвижност. Но два нейни предни крайника трепнаха, с което тя показа, че съвсем не е спокойна.
— Имам някакво впечатление. Твърде неоформено, за да бъде наречено анализ.
— Кажи го все пак.
— Изтъкнатият Куинтъс Блум е много добър писател. Неговите описания са винаги ясни и не съдържат повторения. Предлаганата от него систематика не прилича на нищо, което съм виждала по-рано.
Калик млъкна. Дариа чакаше. До тук коментарите съответстваха точно на нейните. Имаше ли нещо повече?
— Само едно нещо ме безпокои — този път паузата беше дори по-дълга. — При отнасянето на един артефакт към дефинираните от него класове Куинтъс Блум никога не злоупотребява, нито погрешно интерпретира някоя част от описанието на артефакта. На мен ми се струва обаче, че понякога той пропуска да спомене някой важен аспект на артефакта. И тези пропуснати елементи са такива, които противоречат на отнасянето на артефакта към избрания от него клас.
Право в десетката! Дариа беше готова да прегърне Калик, само че човек не можеше да си позволи такава свобода с една хименопта.
Казаното от Калик напълно съвпадаше със собственото убеждение на Дариа. Куинтъс Блум беше умен, творчески тип и умееше да внушава доверие. Той беше извършил чудесна работа с резюмирането на артефактите, беше проявил творчество в създаване на система за класифициране на артефакти. Единствената му грешка беше в нещо, което учените бяха вършили в продължение на хиляди години. Обикновено учените не променят данни, освен ако не са чисти шарлатани. Но когато фактите не съответстват на тяхната теория, съществуваше страхотно изкушение да намерят основание да отхвърлят неприятните факти и да се придържат към теорията. Птоломей го беше правил. Нютон го беше правил. Дори Айнщайн го беше направил и при това съвсем явно. А сега и Куинтъс Блум. Големият въпрос беше дали го беше направил само този път, или му беше навик, повлиял цялата му работа, включително и описанието на Лабиринт? Имаше ли артефактът някое неспоменато свойство, такова, което би убило непредпазливите изследователи?