— Надявам се моите предварителни мисли да са ви от полза — Калик стоеше пред Дариа, но не гледаше в нея.
— Те са точно такива, каквито ми трябват — Дариа проследи погледа на редиците очи и за нейна изненада видя, че половината й сандвич стоеше забравен на конзолата. Въпреки че умираше от глад, тя беше толкова развълнувана, че беше забравила да яде. Тя взе храната и отхапа една огромна хапка. — Това ни освобождава от необходимостта да вземаме решение — каза тя с пълна с хляб и салата уста. — Благодаря ти. Кажи на Д’жмерлиа, че преди да отидем на Лабиринт, ще трябва да посетим света Джером. Трябва да научим повече за Куинтъс Блум. Искам да зная с какво се е занимавал, преди да започне да работи върху артефактите на Строителите.
Глава 11
Луис Ненда наблюдаваше залеза на Сентинел Гейт.
Поразително! Никакво изпускане на отровни газове, каквито човек трябва да очаква при залез-слънце на Стикс. Никакъв свистящ вихър като при изгрев и залез-слънце на Тюфел. Никакъв пороен дъжд като на Сколдуорд, където всеки, който е навън в неподходящо време, бърза да се прибере на сухо. Никакви комари с размерите на човешка длан като на Пепърмил, пикиращи бомбардировачи, които се спускат бързо и неочаквано и забиват осемсантиметровата си сонда на всеки квадратен сантиметър незащитена кожа.
В далечината се смееха хора, пееха птици, цветята затваряха цветчета в спускащия се мрак и запазваха най-деликатните и най-фини аромати за вечерните часове.
Всеки момент щеше да дойде Глена Омар.
Атвар Х’сиал можеше да си мисли каквото си иска, но Луис не копнееше за това. Най-малкото не толкова силно.
В един по-ранен спор с Атвар Х’сиал той й се беше озъбил може би малко по-остро, отколкото беше оправдано.
— Аз върша цялата работа, докато ти седиш тук и се шляеш.
— Да не искате да кажете, че съм приемлив заместител в тази дейност? Че моето тяло е приемлива алтернатива на вашето в странните човешки ритуали на чифтосване?
— Ти я изплаши до смърт и я остави да скимти от страх. А какво става с мен? Да не съм предвиден като някаква човешка жертва за Глена Омар, в случай че научим къде е отишъл Д’жмерлиа? Ти се нуждаеш от твоя преводач, за да можеш да комуникираш с хора, това е всичко.
— Аз работя върху алтернативни методи на комуникация. И ако аз открия Д’жмерлиа, вие също ще откриете Калик… — речта на Атвар Х’сиал премина в лукави феромонни инсинуации. — … и вашата приятелка-жена, Дариа Ланг. Аз имам нужда да обсъдя с нея промените на артефактите на Строителите, но се чудя дали отхвърлянето на Глена Омар не произтича от някакво предишно споразумение от ваша страна с личността Ланг. Чудя се дали това не е главната причина за вашето нежелание да се срещнете с Глена Омар.
— Казал ли съм, че няма да се срещна с Глена? Разбира се, че ще се срещна. Тази вечер. Вече се уговорихме — и ако няколко изтощителни часа, прекарани с Глена Омар беше всичко необходимо да премахне подозрението на Атвар Х’сиал за Луис и Дариа Ланг, цената не беше голяма.
Луис беше готов да я плати сега. На залез-слънце в третата градинска беседка надолу по хълма, където беше стоял Ханс Ребка.
Беше по залез, третата градинска беседка, той беше тук. Но къде се бавеше Глена?
Той чу женски смях нагоре по хълма. Полузаслепен от залязващото слънце, Ненда погледна нагоре. В отговор чу приличен на магарешки рев мъжки смях.
Глена се приближаваше, ала не беше сама.
И облекчението, и разочарованието изглеждаха преждевременни. Луис се изправи и тръгна към двойката. Глена дойде по пътеката, сложила собственически ръка върху рамото на висок мъж, който вървеше до нея. Беше облечена със светлозелена дълга рокля с висока яка, която оставяше малко непокрита кожа и определено й придаваше вид на девица.
— Здравейте, Луис — тя му се усмихна топло. — Очаквах да ви намерим тук. Има промяна в плановете. Бях по средата на една дискусия с професор Блум…
— Куинтъс.
— Да, Куинтъс Блум — Глена се притисна до мъжа. — Не можахме да си довършим разговора. Затова той ме покани да продължим по време на вечерята. И естествено…
— Няма проблем — Луис наистина смяташе така. Той се възхищаваше на самоувереността, а в държането на Глена нямаше и следа от извинение.
— Здравейте, професоре. Аз съм Луис Ненда.
— Наистина ли? — Блум освободи ръката си от Глена и махна сковано. Той разгледа Луис с ентусиазма на човек, срещащ карелианец с пълна с въшки глава, като нещо, което изскача от дупка в скалата и с едно щракване на челюстите ти отхапва главата. — И с какво се занимавате?