— Главно работа, свързана с изследователски проекти. При последното ми пътуване бях на Торвил Анфракт. Върнах се през системата Мандъл.
— Наистина ли? — още преди Луис да му беше отговорил, Блум се обърна да погледне нагоре по хълма.
Глена задържа за момент пръсти върху голата ръка на Луис.
— Той е абсолютен гений — прошепна тя. — Надявам се разбирате, но възможност като тази…
— Казах, че няма проблем — познавам тази игра, мила. Сега вземате онзи, който искате, но се постаравате да си запазите и другия, в случай че ви потрябва по-късно. — Вървете и се насладете на вечерята.
— Някой друг път обаче вие и аз…
— Можете да сте съвсем сигурна.
Щастлива, Глена стисна ръката му. Но Куинтъс Блум се беше обърнал с кисела физиономия.
— Слушайте. Вие току-що казахте нещо, Торвил Анфракт ли споменахте?
— Точно така. Току-що се върнах оттам, далеч в Зардалската общност.
— Това е името, което спомена Ланг на вечерята миналата вечер — Блум обясняваше на Глена, напълно игнорирайки Луис. — Тя каза, че Торвил Анфракт бил артефакт на Строителите, но, разбира се, професор Мерада посочи, че няма доказателства за това. Ако беше артефакт обаче, това може да бъде откритие с огромно значение — Блум най-после се обърна директно към Луис.
— Познавате ли Дариа Ланг?
— Разбира се.
— Случайно да е била с вас на Анфракт?
— На него и в него. Вътре в него.
— Преди три дни на една вечеря тя напусна института — Блум вдигна поглед над главата на Луис и остана така, загледан в нищото. — Не каза на никого къде отива. Така че почти сигурно е…
Куинтъс Блум не разкри докрай мислите си пред Луис. Не беше необходимо. Луис беше готов с отговора на следващия въпрос още преди Блум да го беше задал.
— Ако ви осигуря кораб, бихте ли могли да ме закарате на Торвил Анфракт?
— Бих могъл и ще го направя. Дори имам кораб. Ако цената е добра, искам да кажа.
Последното изречение изрече, без да мисли, но Луис не се опитваше да си прави шега със себе си. „Добра“ цена. Дори ако Блум няма повече от два цента, самото отиване там ще е достатъчно.
Изгревът на Сентинел Гейт беше, ако изобщо е възможно, по-грандиозен от залеза. Въздухът беше магически чист, цветята и храстите покрити с дъхава роса. Птиците събудени, но още не в движение, приветстваха слънцето с песни от скришните си гнезда.
Глена се върна в къщата си, без да види нищо от това. Тя често се беше прибирала вкъщи в ранните часове на деня, но прелестите на събуждащия се растителен и животински свят не я вълнуваха. Всъщност, чувстваше се леко разочарована. Куинтъс, изглежда, я харесваше достатъчно и желаеше да прекарат много часове заедно. Те бяха говорили и се бяха смели, яли и пили, приказвали. Бяха се разхождали хванати за ръце из института, вътре и навън. Бяха наблюдавали романтичния залез на Сентинел Гейт. Допирът на неговата ръка върху рамото на Глена беше накарал всичките й сокове да потекат. А после, когато всичко изглеждаше готово да тръгне с пълна скорост напред, той се беше прибрал в квартирата си.
Глена въздъхна. Може би скромната рокля беше тактическа грешка? Без да изпада в подробности, тя бе познавала и по-бързи мъже. В случая с Куинтъс Блум тази мудност беше може би фатален недостатък. Той беше мъж на кариерата, мъж на действието, стремящ се да се издигне и вече изгарящ от желание да напусне Сентинел Гейт. Беше сбъркала, като го представи на Луис Ненда с неговите приказки за Анфракт, защото двамата скоро щяха да тръгнат нататък. Глена може би нямаше да има втора възможност — с никого от двамата.
Тя беше близо до дома си, достатъчно близо да види меката светлина пред входната врата, която беше оставила да свети през нощта. Достатъчно близо, за да види, че вратата, която беше сигурна, че бе оставила отворена сега беше затворена. Някой беше влизал в къщата. Може би още беше вътре.
Глена се намръщи — озадачена, не разтревожена. Кражбата и насилието бяха почти непознати на Сентинел Гейт. Тя живееше сама. Роботите по почистване и поддържане на дома бяха педантично точни и оставяха вратите на къщата, както ги намираха.
Тя изпита изгарящо желание въпреки неочакваната заплаха. Куинтъс Блум беше я разочаровал. За съжаление той се беше оказал нерешителен. Но Луис Ненда нямаше да е такъв. Той беше истински чуждоземец, без морални задръжки, от една от неспокойните планети на Зардалската общност. Тя беше отложила срещата с него и всичко, което щеше да последва от това. Но той не желаеше да чака.