Глена свали обувките си, отвори леко вратата и влезе. Дневната беше празна, но тя надушваше слаб извънземен мускус. Разбира се, той вече е в спалнята, легнал и чакащ на мекото, широко легло. Дали си е свалил тъмните, прилепнали по тялото дрехи? Или чака Глена да му ги свали? Чака, ако е мъжът, какъвто се надяваше да е. Той знае колко силно иска тя да изследва присадената му приставка.
Глена влезе на пръсти в спалнята. Когато наближи леглото, тя се спря. Луис не лежеше на него. Наведено до него…
Едно голямо тяло, кошмар от сънищата, се изправи високо до тавана. Чифт дълги многоставни крайници вдигнаха Глена от пода. Викът й беше заглушен от мека черна лапа. Тя беше притеглена напред към една широка безока глава с тънък хобот, който потрепваше в центъра на лицето. В ушите й прозвучаха тихи пронизителни писъци.
Глена се бореше, но не толкова силно, колкото може би трябваше. Беше познала нападателя. Сикропеанка. Тя знаеше от съобщителната система на института, че неотдавна е пристигнала една женска от този чуждоземен вид. Пристигнала, според информацията, заедно с Луис Ненда.
— Какво искаш?
Въпросът беше безсмислен, защото всички знаеха, че сикропеанците не могат да говорят. Но при звука бялата безока глава кимна и отнесе Глена обратно при вратата на дневната. Един черен крайник посочи мълчаливо през входа към комуникационния терминал на Глена, до който имаше оставен сив кашон. Глена се намери поставена внимателно на пода до входа. Тя беше веднага освободена.
Можеше да избяга. На неканената гостенка щеше да й бъде трудно да се промъкне обратно в дневната, макар че беше влязла оттам. Беше й трудно обаче да повярва, че нещо, което й мислеше лошото, щеше да я остави на място, откъдето можеше свободно да избяга. Глена отиде нерешително до комуникационния терминал и зачака.
Сикропеанката мина през вратата и застана до сивия кашон. Пъргави черни лапи започнаха сложен танц пред него. Екранът на терминала светна и на него се появиха думите:
Говорете на човешки език. Апаратът ще го преведе.
— Коя си ти? Коя си ти? — Глена го каза два пъти, толкова беше задъхана. — Какво искаш?
Екранът затрептя и се появи дълго обяснение.
Името ми е Атвар Х’сиал. Аз съм сикропеанка. Делови партньор на Луис Ненда. Ако вие сте жената Глена Омар, искам да говоря с вас.
— Аз съм — Глена погледна сивия кашон, след това тъмночервената раковина и отворения чифт жълти рогца на главата. Докато говореше, чу отново онзи слаб пронизителен звук. — Аз мислех, че сикропеанците виждат чрез звук и говорят помежду си, като използват някакви миризми.
Този път думите на екрана се появиха мъчително бавно.
Наистина е така. Аз имам вграден прибор, който приема човешка реч и я конвертира в двуизмерна структура от звуци извън вашия честотен обхват. Аз виждам тази структура като картина, вътре, в която са написани формите на моя собствен език. По такъв начин „чета“ вашите думи в тази визуално-звукова схема. „Говоря“ по подобен начин чрез превръщане на моите жестове в двуизмерен образ, който на свой ред се конвертира в двумерни звуци, наричани от вас думи. Това е груб метод за говорене. И неточен, но най-добрият, който мога да постигна. Нося го със себе си. Да подготвя изказване, думите, на което не съм записала предварително, е много трудно.
— И какво искаш?
Да ви предложа една необикновена за вас възможност. Вярвам, че вие много искате да правите любов с моя партньор Луис Ненда и с човека Куинтъс Блум.
— Не бих го казала по този начин — Глена Омар направи всичко възможно да извини сикропеанката за липса на разбиране на най-фините действия в човешките социални навици. — Но само за да продължим разговора какво, ако е така?
Екранът се изпълни с думи. Атвар Х’сиал сигурно предварително си беше приготвила отговора.
За да направите това, вие трябва да имате продължителен достъп до тях. Мъжът Блум заедно с Луис Ненда и аз скоро ще напуснем Сентинел Гейт. Куинтъс Блум ни помоли да го заведем до един регион на спиралния ръкав известен като Торвил Анфракт, където предполага, че жената Дариа Ланг сега прави изследвания. Ненда и аз познаваме региона Анфракт достатъчно добре и можем лесно да заведем там Блум. Но ако Ненда и Блум напуснат Сентинел Гейт, вашето желание да правите любов с тях няма да се осъществи. Нито ще имате достъп до тях по-късно. Аз мога да уредя вие да участвате с нас в експедицията. Като специалист по информационни системи официално вие ще ми помагате да постигна по-добро общуване с хората, посредством средствата, които използваме тук. Неофициално ще имате малко задължения и ще бъдете свободна да преследвате собствените си цели.