Чиновникът не изрази гласно облекчението си, но изражението му се промени.
— Няма никакъв проблем. Стига да се спазват стандартните карантинни норми. Могат да се внасят храна и напитки, но никакви растения или животни… — той погледна неуверено към двете извънземни. — … И нищо не може да се изнася от кораба.
Калик и Д’жмерлиа не възразиха. Когато премина през цялата безсмислена процедура и накрая получи разрешение да напусне космодрума, Дариа се почувства неудобно. До неотдавна двете извънземни бяха роби, а тук отново ги третираха като втора категория граждани. Не беше много успокоително да знаеш, че в Сикропеанската федерация положението може да е обратното и Д’жмерлиа да бъде свободен да обикаля, а Дариа да бъде задържана и третирана като подозрителна.
Минути след като напусна космодрума, чувството й за вина изчезна. Калик и Д’жмерлиа нищо не губеха… Може би дори печелеха. Тя не знаеше кой е бил Джером, но ако е мъртъв, когато такъв изостанал свят като този е бил кръстен на негово име той вероятно се е обърнал в гроба. Планетата беше точно на граничното от Тетрагама разстояние за населен свят. Беше зима и дните бяха къси. Слънцето беше като светла черешова костилка на небето. Въздухът беше рядък и студен и стискаше за гърлото, пълзящата растителност беше хилава, прашна, сиво-зелена. Хората, които Дариа срещна изглеждаха също толкова хилави и прашни. Те я насочиха към въздухоплавателната служба, която обслужваше Центъра Марглом.
Дариа предположи, че това е добра новина. Домът на Куинтъс Блум можеше да бъде на другата страна на планетата, а не само на две хиляди километра. Лошата беше, че по пътя самолетът спира на половин дузина места.
Самолетът, на който се качи Дариа беше достатъчно голям да превози дванайсет души. При този полет обаче имаше точно двама пътника — Дариа и един пълен мъж, който беше заел цялата седалка. Докато подготвяха самолета за излитане, тя разгледа от мястото си зад него дебелия му врат и ниско остригана коса. Изглеждаше добър кандидат за сътрудник в изследователски център. Беше прекалено пълен за някаква физическа работа.
Беше невъзможно да седне до него. След излитането Дариа се премести напред и седна пред него. Тя се обърна да погледне назад над облегалката. Не обичаше да разговаря с непознати (на нея самата й беше неприятно, когато други хора нахлуваха в нейното мисловно пространство), но й беше нужна информация.
— Извинете. Случайно да пътувате за Центъра Марглом?
Този мъж очевидно споделяше възгледите на Дариа за съприкосновение с непознати. Той вдигна глава и се намръщи.
— Аз също отивам там — продължи Дариа — с надежда да посетя един човек на име Куинтъс Блум. Интересувам се дали го познавате.
Намръщената физиономия се промени в усмивка на човек, който е доволен да съобщи лоша новина.
— Познавам го. Но няма да го намерите. Не е в центъра. Всъщност той не е и на планетата — човекът продължи с неприятната новина. — Намира се на друга звездна система, където е поканен да изнесе някакъв доклад.
— Жалко. Запознах се с част от неговия труд и мисля, че е забележителен.
Дариа замълча. Мъжът не каза нищо и сведе очи.
— Питам се има ли някой друг — продължи Дариа. — Някой в Центъра, с когото бихме могли да обсъдим неговия труд. Знаете ли?
Той въздъхна раздразнено.
— Куинтъс Блум е най-популярната личност в центъра. Там почти всеки би могъл да дискутира неговия труд с вас, от директора до последния научен сътрудник. Ако решат да го направят. Което аз не бих сторил.
— Директорът?
— Клима Неч. А сега, ако нямате нищо против… — той отвърна решително очи от нея.
— Извинявайте, че прекъснах размисъла ви.
Мъжът изсумтя. Дариа се върна на мястото си. Това все пак беше някакъв успех. Блум беше известен, неговият труд — високо ценен. Той сигурно включва изследвания, извършени преди откриването на Лабиринт и преди новата му теория за Строителите.
Полетът щеше да продължи още два часа и ако тя се опита да проведе още един разговор, спътникът й сигурно щеше да избухне. Мислите на Дариа се върнаха на единствена й дискусия с Куинтъс Блум. На нея не й беше харесало казаното от него, но тя не можеше да го остави без внимание. Вярваше, както я беше уверил той, че в артефактите на Спиралния ръкав има нови и безпрецедентни промени. Но нищо в нейните собствени теории не можеше да обясни появата на новия артефакт Лабиринт. По-лошото обаче беше, че откриването от Блум на Лабиринт изглежда опровергава идеята, че Строителите са напуснали Спиралния ръкав преди милиони години и никога не са се връщали. Как по време, когато хората са били само примитивни хоминиди, Строителите са могли точно да предскажат пътя, по който човечеството ще достигне до пътуване в Космоса и ще излезе навън да изследва Спиралния ръкав?