На Дариа й притъмня. Ако Лабиринт можеше лесно да се види от повърхността на света Джером, той трябваше също толкова лесно да се види и от Космоса. Което означаваше, че ако винаги е бил там, трябваше отдавна да е открит. Така че поне едно от твърденията на Куинтъс Блум трябваше да е вярно.
— … в много различни области и изследователска работа и е ценна инвестиция — Клема Неч Продължи монотонно да разказва с глас, който звучеше като добре репетирана роля. Дариа съсредоточи вниманието си върху говорещата. — Ще ви резюмирам само три от тях, после предлагам да ви представя на някои от колегите на Куинтъс. Те ще ви дадат подробностите, които са ви необходими за вашия очерк. Най-напред, в първите си години в центъра, Куинтъс Блум пръв предложи идеята, че в света Джером се е появило местно население от може би интелигентни същества, което не е оцеляло до пристигането на хора на планетата. Тази идея днес е предмет на голям спор, но Куинтъс не участва в него. Неговите интереси продължиха напред, за да обхванат всички големи тела, обикалящи по орбита в системата Тетрагама. Тук той също предложи нови и поразяващи идеи, които в дългата история на света Джером, през многото столетия на колонизация…
Сега Клема Неч достигна върха. Дариа стисна уста и си припомни, че доброволно беше дошла. Никой не беше виновен, виновна беше единствено тя самата.
Беше късно следобед, Дариа седеше изтощена в централната библиотека на Центъра Марглом. През последните седем часа се беше срещнала с двайсет и трима члена на изследователския персонал. Всеки беше говорил за Куинтъс Блум със суперлативи, за неговата ерудиция, за бързината на ума. Приемаха всичко, което беше казал, писал или мислил.
Излизаше, че той е господин Чудо. Беше време да се върне на „Майозоутис“ и да продължи пътуването си до Лабиринт.
Имаше само един проблем. Всички, които Дариа беше срещнала в центъра, също бяха толкова посредствени (Дариа избра най-безобидната дума, за която можа да се сети), че не им трябваше много да бъдат впечатлени. Или, ако беше необходимо, дори напълно шашнати.
Изправена пред лабиринта от подозрителни мнения, Дариа направи онова, което й подсказа нейната втора природа. Тя се обърна към обичайния си източник: библиотечните бази данни. Думите можеха да лъжат или подвеждат така лесно, както и хората. Но статистическите данни от миналото и постиженията трудно можеха да се подправят.
Тя извика на компютъра биографията на Блум заедно със списък на неговите публикации. Документът беше впечатляващ. Беше започнал изследователска работа на млада възраст и оттогава беше направил много публикации. Във файла бяха всичките рецензии и всичките го представяха в много добра светлина. Беше напредвал в Центъра Марглом с възможната максимална бързина.
Дариа се върна към самото начало на файла. По образователната система на света Джером децата тръгваха на училище на ранна възраст и хората-учители съставяха неделима част от образователния процес. Куинтъс Блум беше роден в малкия град Фоглайн, лежащ по средата по права линия между Центъра Марглом и космодрума. Когато е бил на пет години, родителите му загинали при промишлена авария и е бил отгледан от баба си и дядо си. Посещавал основно училище в същия град. Във файла беше посочено името на учителя, но липсваха подробности. Баба му, и дядо му бяха умрели.
Ако родният град на Куинтъс Блум беше в някоя друга посока, за Дариа това едва ли би имало значение. Решението й да спре във Фоглайн по пътя към „Майозоутис“ беше просто импулсивно.
Изненадващо първият учител на Блум не беше умрял, нито пенсиониран или изчезнал. Както научи късно на следващата сутрин, той беше напуснал Фоглайн и постъпил като учител в друг малък град, Расмусен, на около четирийсет километра.
До Расмусен нямаше въздушен транспорт. Сигурно беше време да се откаже и да тръгне за Лабиринт. Само че до края на деня от Фоглайн нямаше самолет до космодрума. Късно следобед, когато Дариа се намери в една совалка, пълзяща към Расмусен, впечатлението й за света Джером като примитивно място се потвърди. Тя не се чувстваше оптимистично настроена. Щеше да пристигне много след свършване на училище и издирването на учителя Орвал Фриймонт щеше да е трудно.
Тя погледна през прозореца. В този час Лабиринт беше далеч на изток под хоризонта, но според централната библиотека на Центъра Марглом на вечерното небе артефактът трябваше да се вижда като обект от седма величина. Това беше твърде слабо, за да се види с невъоръжено око. Ако обаче Лабиринт е бил тук по време на първото колонизиране на света Джером нямаше начин да остане неоткрит. Дариа се отпусна на седалката, потънала в мрачен самоанализ. Очевидно Куинтъс Блум отново беше прав — Лабиринт беше нов артефакт. Първият нов артефакт от три милиона години насам.