Когато Дариа слезе от автобуса, вече се беше смрачило. Фоглайн беше град на електрониката, Расмусен — на генетиката. И двата града бяха пред въвеждане на пълно автоматизирано промишлено производство, така че макар да се работеше денонощно, някои елементи все още се изработваха ръчно. Улиците бяха пълни с отиващи и връщащи се от работа хора.
Ако се съмняваш, питай. В Расмусен не може да има много учители.
— Търся Орвал Фриймонт. Работи в училището.
Третото питане даде резултат. Една жена в самурено палто над къса рокля от ламе със златни нишки — може би не всички на улицата бяха фабрични работници — посочи сграда на странична улица, чийто червен покрив едва се виждаше.
— По-добре побързайте — каза тя. — Орвал живее самичък и си ляга рано.
Жената изглеждаше уверена, но като видя мъжа, който отвори вратата при почукването, Дариа се зачуди дали не е сбъркала къщата. Тя си го представяше възрастен прегърбен педант. Веселата яка фигура, която стоеше пред нея, не изглеждаше по-възрастна от самия Куинтъс.
— Орвал Фриймонт?
Мъжът се усмихна.
— Аз съм.
Дариа произнесе речта си — една лъжа лесно се казва, след като е пускана в обръщение двайсет и пет пъти.
Пет минути по-късно тя седеше в най-удобния стол в малката къща, пиеше чай и слушаше ентусиазираните спомени на Орвал Фриймонт за Куинтъс Блум.
— Той беше ученик в първия ми клас, когато още бях млад учител във Фоглайн и не бях много уверен в себе си. Разбира се, първият клас на всеки учител е много специален и човек никога не забравя децата от него — Фриймонт се усмихна на Дариа, карайки я да съжалява, че не е била в неговия първи клас. — Но въпреки това Куинтъс Блум беше нещо специално.
— В какъв смисъл?
— Може би съм учил и други деца толкова умни, колкото Куинтъс, но нито тогава, нито по-късно съм имал някой ученик, който да иска толкова много да бъде първенец. През този първи ден в моя клас още не беше чул думата „амбиция“. Но той вече беше амбициозен. Знаете ли, че още през първия ден си смени името? В класа дойде като Джон Джонс, но вече беше решил, че това име е много обикновено за онова, което възнамерява да стане. Искаше да има специално име. И обяви, че от този ден нататък се казва Куинтъс Блум. Отказваше да отговаря на всяко друго име. И беше толкова упорит, че чак плашеше. Беше готов да направи всичко, за да бъде на върха дори ако това означаваше малко да поизлъже, стига да е сигурен, че няма да забележа — Орвал Фриймонт забеляза изражението на Дариа. — Не се шокирайте. Всички деца са склонни да го правят. Разбира се, в неговия случай причината за това отчасти се дължеше на факта, че той бе малко низвергнат. Вие знаете колко жестоки могат да бъдат малките деца. Кожата на Куинтъс беше в такова ужасно състояние, с големи червени язви по лицето, ръцете и краката, които изглежда с нищо не можеха да се излекуват.
— Имал ги е още тогава?
— Това е срамно. Нерви, предполагам, и се обзалагам, че той и сега ги чопли, когато мисли, че никой не го гледа. На каквото и да се дължат, това не прави язвите и струпеите по-малко реални. Зад гърба ми другите деца му викаха Струпейчо. Той не им отговаряше. Бедното малко момче само навеждаше глава и учеше още по-усърдно. Ако бяхте дошла при мен и ме бяхте попитали кой от моите ученици ще успее, дори тогава щях да ви кажа Куинтъс Блум. Той се нуждаеше от това, другите не.
— Забелязали ли сте да има други таланти?
— Сигурно е имал. За възрастта си той пишеше най-добре и най-ясно от всички деца, които познавам. Дори когато беше разбрал нещо малко погрешно, аз му пишех един допълнителен плюс просто за начина, по който го беше изразил.
— Предполагам, че не пазите нищо от онова, което е написал през първите години в училище?
Орвал Фриймонт поклати глава.
— Ще ми се да го бях направил. Не ми мина през ума, че Куинтъс Блум ще стане толкова прочут, иначе бих го направил. Но вие знаете как е с учителите — малките деца растат, идват следващите и човек съсредоточава цялото си внимание върху тях. Това го поддържа млад. Аз помня Куинтъс Блум и винаги ще го помня, но никога не съм отделял много време да мисля за него.
Дариа погледна часовника си и стана.