Ефектът беше получил названието лотосово поле. Това, за нещастие, не означаваше, че някой на Спиралния ръкав има, макар и най-малка идея как действа то или как може да се неутрализира. След първите няколко експедиции (първите документирани експедиции — никой не знаеше колко пъти е бил откриван Парадокс и колко пъти цялата памет за това е била изтривана) артефактът беше обявен за недостъпен, освен за специално подготвени изследователи.
Като Ханс Ребка с дългогодишен опит в изкуството да се избягват нещастия.
Но не като Е. К. Тали. Хуманоидът гледаше на Парадокс като дете, на което е предложена нова играчка.
— Мислите ли, че цялата вътрешност е лотосово поле или само повърхността?
— Вероятно само повърхността. Ние знаем, че започва там и от светлината, преминала през вътрешността на Парадокс, имаме много доказателства за нейната структура.
Ребка беше смутен. Той бе щастлив с общия план за онова, което желаеше да направи, но сега беше изправен пред практически въпроси. Какъв беше най-добрият начин да развие и след това да навие макара с трийсет километра тънък нервен кабел? Къде беше най-добре да влезе фибровлакното в скафандъра, за да остане той херметизиран? В кой момент трябваше самият той да облече скафандър?
Беше досадно да си принуден да вършиш всичко в скафандър, но Ребка не виждаше алтернатива. Дори ако по някакво невероятно чудо вътрешността на Парадокс се окажеше пълна с годен за дишане от хора въздух, какво можеше да се случи, преди да влезе? И каква беше температурата вътре? Измервателните инструменти даваха противоречиви резултати.
— Останете на място — той стоеше зад Тали, който вече беше облякъл скафандъра. Оставаше само шлема. — Ще повторя всичко още веднъж.
Ребка вече беше прекарал нервния кабел през една дупка на върха на шлема, беше уплътнил мястото, през което минаваше и беше прикачил нервния конектор към кабела вътре в шлема. Той остави всичко това да плува свободно и се пресегна към задната част на главата на Тали. Натисна едновременно трите маркирани точки и в същото време повдигна отзад черепа. Разкри се бяла кост. Задните щифтове се освободиха, черепната кутия можа да се върти напред над челото. Мозъкът на Тали се разкри като яйце, сгушено в черепната кутия.
Ребка внимателно го извади.
— Как е?
— Чудесно. Разбира се, не мога да виждам. Горната част на черепа закрива очите ми.
— Веднага ще го оправя — Ребка бръкна под набръчканото кълбо на мозъка и намери една къса навита спирала, която свързваше мозъка на хуманоида към горния край на задния мозък на тялото. — Правя го… сега.
Той извади спиралата, повдигна и освободи сивото кълбо на мозъка и натисна нервния конектор от шлема на скафандъра в щепселното гнездо на задния мозък. Миг по-късно Ребка свърза другия край на трийсет километровата нишка към извадения от тялото мозък на Е. К. Тали.
— Сега как е?
— Идеално — Е. К. Тали вдигна ръце да намести горната част на черепа си. От задната страна на главата му до шлема на скафандъра и оттам до извадения от тялото мозък се проточваше тънкото фибровлакно. — Чувствам малко закъснение на предаването.
— Около двеста микросекунди8. Това е времето за преминаване на сигнала в двете посоки на кабела. Ще се оправите ли с това?
— Ще свикна — Тали се пресегна отново и затвори шлема на скафандъра. — Готово. Сега съм херметизиран. С това завърши ли репетицията?
— Почти. Доволен съм от всичко направено с вас, но трябва да проверя собствения си костюм, а после да изпробвам и двата във вакуум. Ще го направя, щом ви откача от кабела. Не мърдайте, докато ви включа към тялото, после за няколко минути ще проверим всичко на практика.
Ребка отвори шлема на Тали и извърши операцията в обратен ред. Той обърна черепа напред и извади нервния конектор от задния мозък на тялото, освободи мозъка от другия край на фиброоптичния кабел и отново го включи към гнездото на задния мозък. Накрая върна обратно черепната кутия на първоначалното й място.