— Така е. Това не е точен портрет на Спиралния ръкав такъв, какъвто е днес. Но аз предполагам, че тази картина може да е от миналото или бъдещето. В такъв случай, разликите, които виждаме няма да са нищо повече от ефекти на продължително звездно движение.
Образът спря за момент. Последва примигване, след това на дисплея се появиха последователни кадри на образа. Промените станаха видими. Светлите ориентировъчни звезди на Спиралния ръкав започнаха бавно да се преместват по екрана, всяка движеща се с различна скорост. На Дариа й се струваше, че картината става все по-позната, но без ориентировъчна система за сегашните положения на звездите тя не можеше да знае кога дисплеят показва настоящия вид на ръкава.
Нищо чудно, че стената на залата беше объркваща, изпълнена с мрежи от линии и петна. Тя представляваше образ на движенията на безброй звезди в продължение на хиляди или милиони години, изобразени едновременно в една триизмерна структура.
На дисплея неочаквано се появи ярка зелена точка, нова звезда на място, където преди това нямаше друга.
— Какво е това…
Дариа имаше отговора, преди да беше успяла да довърши въпроса, когато близо до първата се появи друга зелена точка. После друга. Зеленото сигурно представяше звезди, където някои видове бяха достигнали критично ниво на интелигентност — може би осъществили космически полет. И тези звезди не бяха ослепителни супергиганти, които са прекалено млади, за да има върху планетите около тях интелигентен живот. Затова зелените точки изникваха сякаш от нищото.
Техният брой нарастваше, те непрекъснато се разпространяваха навън от първоначалния маркер. Далеч надясно неочаквано се появи оранжева точка.
— Нов вид? — попита тихо Калик. — Ако е така, тогава може да се очаква…
И наистина първата оранжева точка послужи като ядро за още много ярки звезди, които се разпростираха навън от нея. Регионите на оранжево и зелено се уголемиха, накрая се срещнаха и започнаха да се препокриват. Оранжевият цвят доминираше. В същото време в далечния край на ръкава се появи трето ядро — този път отделна рубиненочервена точка.
Трите цветни региона нараснаха, промениха формата си и се съединиха. Най-бързо се разпространяваха оранжевите точки, поглъщаха зеления и червен регион, но Дариа почти не гледаше. Тя изпитваше силно вълнение — не триумф, а облекчение. Щеше да бъде ужасно да се върне на Сентинел Гейт и да признае, че не е могла дори да види откритието на Куинтъс Блум.
Дариа наведе назад глава и затвори очи.
— Успяхме, Калик!
Хименоптата остана мълчалива.
— Ние разгадахме полиглифите. Нали?
— Може би — Калик не прозвуча оптимистично. — Моите уважения, професор Ланг, бихте ли погледнали още веднъж дисплея си.
Визьорът на шлема на Дариа показваше Спиралния ръкав пламнал от светещи точки. Тя се намръщи. Всички светещи точки бяха оранжеви, геометрията на положенията на супергигантската звезда изглеждаха правилни. Картината сигурно показваше близо до сегашния момент положение.
— Има ли още? Можеш ли да видиш как изглежда картината в бъдеще?
— Мога — Калик беше учтива както винаги. — Нарочно спрях изображението в този момент. Вие ще забележите, че звездната система е близка до познатата ни днес.
— Правилно. Защо я спря?
— Защото схемата на звездна колонизация, която виждаме, е в пълно несъответствие с онова, което знаем, че е вярно, и което Куинтъс Блум докладва, че е намерил. Този образ показва, че почти всички звезди са колонизирана от един вид — видът представен на дисплея в оранжево.
— Това е смешно! В най-лошия случай трябва да има хора и сикропеанци.
Смешно е, но е вярно. Дариа се мъчеше да изтълкува схемата чрез онова, което знаеше, че е вярно. По численост доминиращи видове в Спиралния ръкав бяха хората и сикропеанците. Техните колониални светове трябваше да са приблизително еднакви на брой. Но всичко като че ли светеше в оранжево.
Оранжево и само оранжево. Понякога изглеждаше, че Строителите са завладени от мания за оранжево — цветът, показван толкова често в техните конструкции. Беше ли това следа от самите Строители?… Очи със спектрална чувствителност, различна от тази на човешките, органи, регистриращи по-големите дължини на вълната.
Ако това беше следа тя беше учудващо безполезна. Кой можеше да каже дали Строителите изобщо имат очи? Може би те бяха като сикропеанците и виждаха посредством ехолокация. Едно нещо, което хората знаеха със сигурност за Строителите, беше, че не знаеха нищо със сигурност.
— Калик, можеш ли да върнеш картината назад? Бих желала да видя как е започнало разпространението на отделните видове.