Схемите за псевдоболка се включиха, но единственото, което последва, беше строго предупреждение да се грижи за ценното си тяло. Тали го остави без внимание и се обърна да потърси Ханс Ребка.
Тогава го видя. На не повече от двайсет метра в голяма овална зала по-натъпкана с обзавеждане и апаратура, отколкото Тали някога беше виждал.
Той се обърна към Ребка. За части от милисекундата установи няколко странни факта.
Първо, Ханс Ребка беше без скафандър. Второ, бяха три, всичките жени. И трето, никой от тримата не беше Ханс Ребка.
Трите жени изобщо не изглеждаха изненадани от неговото пристигане.
— Два месеца — изръмжа най-ниската, щом Тали свали скафандъра си.
Тя беше чернокоса, мускулеста — женска версия на Луис Ненда. Тали предположи, че е дошла от планета с голяма гравитация.
— Почти два цели проклети месеца, откакто сме тук.
— И двайсет и един ден, откакто аз дойдох да ги освободя — втората говорителка с нос като ястребов клюн и изпъкнали скули направи гримаса към Е. К.
— Ти не си виновна — произнесе троснато тъмнокосата. — Всички бяхме глупачки. Мислехме, че ще пробием Парадокс, всички готови да излезем от него като големи герои — тя махна с ръка към двойката изследователски съда, висящи във въздуха близо до входа в залата. — Никоя от нас нямаше представа, че проклетото нещо се е променило и може би никога няма да можем да излезем. Същото е и с вас, предполагам.
— О, не — по тяхно настояване Тали свали скафандъра си. Залата беше пълна с въздух, годен за дишане, но малко хладен, за да бъде приятен. Гравитацията беше ниска, но не толкова, че да е неприятно. По някакъв начин жените измъкнаха от стените някаква арматура и я използваха като мебел. Резултатът изглеждаше странен, но беше достатъчно удобно. — Ние знаехме — продължи той. — Ханс Ребка и аз знаехме, че Парадокс се е променил.
Трите жени се спогледаха.
— Вие двамата трябва да сте истинска двойка дитрони — каза жената с изпъкнали скули. — Ако сте знаели, че се е променил защо влязохте?
— Мислехме, че е безопасно.
Този път погледите бяха по-малко прикрити.
— Всъщност — продължи Тали — аз не мислех, че е безопасно. Знаех, че не е. Влязох да освободя Ханс Ребка.
— Това е друго нещо — ниската тъмнокоса жена поклати глава. — Е, ние знаем как става това. Какво се е случило с твоето другарче?
— Досега не успях да го открия.
— Може би ще можем да работим заедно — третата жена, висока, руса и мършава, махна с ръка към Тали, канейки го да седне до нея на маса, направена от два шкафа за храна. — Обикновено не мисля много за мъже, но в този случай ни е необходима цялата помощ, която можем да имаме.
— Ах! — Е. К. Тали седна внимателно на масата и повдигна показалец. — За да избегнем евентуално недоразумение, трябва да направя едно нещо съвършено ясно. Аз не съм мъж. А сега да започна от началото…
— Не си мъж? — русокосата се наведе над масата и го огледа внимателно от главата до петите. — Не бил мъж. Сигурно се будалкаш.
— Не съм и жена.
Русокосата седна на мястото срещу Тали.
— А аз мислех, че преди това бяхме в беда. Добре, съгласни сме с теб. Да започнем от началото, както каза ти, и не бързай. Ние имаме достатъчно време… А по всичко изглежда, че ще го уплътним.
Глава 18
Мина още половин ден без никаква следа от Д’жмерлиа. Дариа беше разтревожена, но Калик очевидно не беше. Малката хименопта систематично извършваше триизмерни реконструкции на изображенията на петте други стени на хексагоналната зала, използвайки направената по-рано от Дариа нова компютърна програма за образи.
Тя не искаше помощ. Дариа не й и предложи. Всяка от тях си имаше своите фикс идеи.
Дариа продължи да пуска отново и отново първата серия изображения. Всички данни за звездните скорости бяха останали на борда на „Майозоутис“, а без тази информация тя нямаше начин да измери времето като абсолютна величина. Но общата схема на серията беше ясна. Някъде далеч в миналото и далеч от световете на Четвъртия съюз неидентифициран вид с висша интелигентност бе извършил космически полети. Разпространяващите се зелени точки показваха звездите, до които беше достигнал. По-късно, вероятно хиляди години по-късно друг вид беше се откъснал от родния си свят и тръгнал да изследва и колонизира. Вторият вид, съдейки от разположението на оранжевите точки светлина, беше зардалу.
Те също се бяха разпространили бързо и агресивно. Накрая бяха срещнали и бяха започнали да поглъщат световете на зеления вид.