Дотук добре. Не се знаеше много за експанзията на зардалу, но на дисплея нямаше нищо различно от писаната история.
Но сега се появи трети вид, показан на дисплея в наситено рубиненочервено. Този вид, според точката на неговия произход, представляваше човечеството. Той бе тръгнал от родния си свят на Сол и бе започнал нерешително да се разпространява навън. Той нямаше шанс. Разпростиращата се вълна на оранжевото на зардалу хвана и погълна първите появяващи се червени точки. Тя мина покрай Сол и през Спиралния ръкав, помитайки всичко друго. Накрая всички зелени и червени светлини бяха изместени от оранжев пламък.
Това бе била ситуацията, когато супергигантските ориентировъчни звезди, изглежда, са се намирали в днешните си положения. Дариа спря придвижването на образите. Според видяното Спиралният ръкав се предполагаше да е днес онова, което той явно не беше — регион изцяло доминиран от зардалу.
Дариа гледаше и се чудеше. Това беше снимка на Спиралния ръкав такъв, какъвто е щял да бъде, ако не беше избухнало Голямото въстание срещу зардалу. Ако нашествието на зардалу беше продължило безпрепятствено, всяка населяема планета на Спиралния ръкав накрая щеше да стане доминион на земните цефалоподи. Световете на хората щяха да са изчезнали — унищожени или завладени, човечеството — поробено или изтребено заедно с други видове, действащи в пространството.
А бъдещето?
В серията имаше още кадри. Дариа я пусна. Положенията на звездите започнаха отново да се променят в непозната схема. Времето отиде напред с много хиляди години. Но цветната схема не се промени. Всяка звезда остана трайно оранжева. Зардалу и само зардалу господстваха. Най-после оранжевите светли точки започнаха да изчезват. Загасваха една подир друга. Спиралният ръкав остана празен. До последния кадър на серията остана лишен от интелигентен живот.
Дариа изключи дисплея в шлема си. Тя не включи визьора за външно гледане. Беше по-добре да остане в тъмнината и да потъне в бездната на мислите си.
Тук имаше не една загадки, а две.
Първо, как е могъл Куинтъс Блум да покаже на Сентинел Гейт реалистична картина на колонизиране на Спиралния ръкав — минало, настояще и бъдеще? Не беше възможно да е показал фалшива картина на господство на зардалу. Дариа не можеше да повярва, че е измислил тези кадри. Намерил го е някъде на Лабиринт в тази вътрешна зала или по-вероятно в някоя друга от трийсет и седемте.
Второ, какво беше значението на тези толкова противоречащи на реалността за еволюцията на Спиралния ръкав картини? Строителите бяха загадка, но Дариа не можеше да види никаква възможна причина, поради която те да изобразят върху стените на Лабиринт една измислена история на ръкава.
Сега към тези загадки се прибавяше и трета: Каква беше природата на съществата, за които естествения начин за гледане на серия от двуизмерни образи беше да ги наредят един върху друг в три измерения?
Дариа чувстваше ума си ясен и чист, тялото си далеч. Скафандърът й безшумно контролираше състоянието й и автоматично регулираше топлина, влажност и захранване с въздух. Може би беше в кабинета си на Сентинел Гейт, гледаше в стената и не я виждаше, не забелязваше прозореца, гледките и звуците навън. Най-после един тих глас започна да й нашепва: „Обърни процеса. Реши третата загадка и нейното решение ще ти даде отговор и на другите два въпроса.“
Дариа върна мисълта си назад през годините, за да събере и пресее всички теории за Строителите, които беше чела, чула или мислила.
Стари теории…
… Строителите са изчезнали преди повече от три милиона години, преминавайки на по-висока равнина на съществуване. Артефактите са просто случайни останки, смет оставена от една раса на суперсъщества.
… Строителите са остарели и са се изродили, както става с всеки организъм. Знаейки, че краят им е близък и че след тях ще дойдат други, те са оставили артефактите като дар за техните потомци.
… Строителите са си заминали преди повече от три милиона години, но са имали намерение един ден да се върнат. Конструкциите им не са нищо друго, освен охранители, които пазят артефактите за техните бивши и бъдещи господари.
… Строителите са все още тук, на Спиралния ръкав. Те контролират артефактите, но нямат желание да общуват с други видове. А сега новите теории…
… според Куинтъс Блум Строителите не са част от миналото. Те са от бъдещето и са поставили техните артефакти в Спиралния ръкав да повлияват и насочват хода към това бъдеще. Когато ключови събития покажат, че бъдещето върви в правилна посока артефактите ще се променят. Скоро след това те ще се върнат към бъдещето, от което са дошли. Тези ключови събития се случиха. Времето за промяна бе настъпило.