… според Дариа Ланг (идеята възникна в ума й, напълно формулирана сякаш винаги е била там) Строителите не са дошли от бъдещето. Те са живели в миналото и може би живеят в настоящето. Ние не можем да ги открием и да общуваме с тях. Може би е трудно, дори невъзможно. Но те знаят за нас. Може би дори изпитват симпатия към нас и към други видове, защото могат да виждат бъдещето, да го виждат така ясно, както хората виждат с техните очи или сикропеанците с тяхната ехолокация.
Те са живели в миналото… раса способна да вижда бъдещето…
Само че във всеки момент от времето не може да има само едно, определено бъдеще. Съществува потенциално бъдеще, възможни насоки за развитие. Настоящите действия определят кой от тези потенциали ще се реализира като бъдеще, един от безброй многото алтернативи. Така че какво означава, да речем, че Строителите са били способни да виждат бъдещето? Било ли е това повече от една прецизна способност за извършване на екстраполация?
Въпросът се състоеше в следното: в какво се изразяваше структурата и природата на самата Дариа Ланг, та бе способна да вижда? Какви физически свойства на нейните очи й позволяват да вижда отблизо съседното цвете (както Строителите са били способни да виждат утрешния ден във времето) и след това една далечна местност (както Строителите биха могли да виждат хиляда години напред)?
Дариа беше изпаднала в пълен транс. Тя се намираше на прага на прозрението. Мислите й бяха мъчително недосегаеми. Тя виждаше в ума си замъглената, млечна стена на залата с нейното ясно (но кодирано) триизмерно послание. Хората и хименоптите не можеха да възприемат изведнъж това послание в неговата цялост. То трябваше да им бъде предадено на отделни порции, да го виждат на малки интервали от време.
Но Строителите може би нямаха такава нужда…
Дариа усети първият мирис на различен вид същество, толкова различно по природа, че в сравнение с него хора, сикропеанци, хименопти и ло’фтианци — дори зардалу — всички бяха близки братовчеди.
Ако беше права, тогава имаше отговор на всеки един от въпросите. Логическите елементи бяха там. Единствено, от което се нуждаеше, беше потвърждение… което означаваше още данни.
Тя включи визьора си за външно гледане.
— Калик!
Дариа се стресна, когато хименоптата изскочи право пред нея. Калик чакаше — осемте крака бяха прибрани под закръгленото, покрито с козина тяло.
— Тук съм. Не исках да смущавам мислите ви.
— Покоят ми е достатъчно смутен. Обработи ли другите пет стени?
— Отдавна. Подобно на първата, сега те съществуват като серии от образи.
— Мога ли да ги видя?
— Разбира се. Аз вече разгледах една. Но, моите уважения — Калик прозвуча извинително, — страхувам се, че не е това, което се надявате да видите.
— Искаш да кажеш, че не е серия от образи от развитието на определен вид от Спиралния ръкав като първата?
— Напротив. Искам да кажа, че е точно такава серия. Тя изобразява Спиралния ръкав. Но страда от същия проблем, като онази, която разгледахме преди. С което искам да кажа, че тя не прилича на представената от Куинтъс Блум и е напълно несъвместима с онова, което знаем като истинска история на колонизиране на Спиралния ръкав.
Бяха дълбоко в Лабиринт без идея как, кога или дали изобщо ще могат да излязат. Дариа реши, че сигурно полудява. Нямаше друг начин да се обясни чувството на задоволство — на възхищение, което я изпълни при думите на Калик. Тя не можеше да оправдае убеждението си, че е пред прага да реализира амбицията на своя живот. Но се чувстваше сигурна в това. Преди да умре, колкото и скоро можеше да се случи това, тя щеше да разбере природата на Строителите. Вече беше изминала повече от половината път до това разбиране.
Дариа се засмя.
— Калик, това, което имаш, е точно което се надявам да видя. Щом си готова, искам да видя всеки кадър от серията.
Всеки мъжки ло’фтианец, преместен от родния си дом на света ло’фти и неговите лабиринти за размножаване, е ненормален. Ако, освен това ло’фтианецът роб и преводач е и лишен от своята сикропеанска господарка, той става двойно по-луд. Д’жмерлиа, действащ далеч от дома си и без да получава нареждания от Атвар Х’сиал, от известно време беше луд.
Отгоре на всичко сега беше изправен пред невъзможен проблем: Дариа Ланг му беше заповядала да потърси път за излизане от Лабиринт. Той трябваше да изпълни тази заповед. Но това го заставяше да упражни свобода на избор и сам да взема решения.