Ръката на Глена престана да се движи по бедрото му. Ненда я погледна да види изражението на лицето й. Тя го гледаше с широко отворени, похотливи очи. Толкова с тази негова история, която трябваше да я изплаши. Изненадата дойде от другата й страна. Куинтъс Блум също гледаше Ненда. Изглеждаше озадачен. Той протегна ръка в оскъдната светлина.
— Човка, извита на края като кука — каза бавно той. — Ей такава — ръката му се изви надолу. — Твърда и синя и достатъчно голяма да захапе и счупи човешки череп. И под нея голям вертикален процеп за уста. Главата преминава в торс със същата широчина, но двете са разделени от нещо като огърлица от кръгли отвори, по-големи от юмрука ви, обкръжаваща цялото тяло.
— Торбички за размножаване — Ненда погледна към Куинтъс Блум, забравил раздразнението си от Глена. — Откъде, по дяволите, знаете? Да не сте чели докладите за зардалу, които представихме на Миранда?
— Нито дума. Никога през живота си нито съм чел, нито съм чувал физическо описание на зардалу.
— Искате да кажете, че сте видели живо зардалу?
— Живо не. Мъртво. Но не знаех, че е зардалу — очите на Куинтъс Блум гледаха по-удивено от тези на Глена. — Когато изследвах Лабиринт влязох в една вътрешна зала със същества в нея. Изглеждаха големи, но когато отидох до тях, те се бяха свили и изсъхнали. Бяха вакуумно изсушени. Приличаха на огромни изсъхнали луковици. Дори не разбрах, че са животни, докато не отидох близо до тях и не видях очите им. Тогава реших да хидратирам едно… напомпах вода във всичките му клетки, докато не се възстанови оригиналната големина, форма и цвят — той погледна към Ненда. — Седем метра дълго, глава и торс среднощно сини. Очи с клепки, като човешки, но сто пъти по-големи. Пипалата светлосини, завършващи с тънки, прилични на въженца краища. Вярно ли е?
— Съвсем вярно. Такова е зардалуто живо. Или мъртво — Ненда улови един бърз въпрос от Атвар Х’сиал, която, доколкото беше възможно от откъслечните феромонни преводи на Ненда, следеше разговора. Той го предаде на Блум. — Интересувате ли се от зардалу?
— Не, нито от живите, нито от мъртвите — Блум надигна високомерно гърбавия си нос към Ненда. — Аз се интересувам от Строителите и само от тях. Но вие поставихте въпрос, на който не мога да отговоря.
„Непростим грях.“ — Луис изпрати съобщението само до Атвар Х’сиал заедно с превод на арогантния коментар на Блум.
— Вие твърдите, че зардалу живеят само на едно място — продължи Блум. — На Дженезий. Какво ви кара да мислите, че вашето твърдение е вярно?
— Не мисля, а го зная. По време на Голямото въстание зардалу са били почти изтребени от Спиралния ръкав. Спасили са се само четиридесет екземпляра и допреди година те бяха в стазис. Оттам те отидоха право на Дженезий. Зная всичко това, защото бях там, когато се случи. Единственото зардалу, което днес не е на Дженезий, е съвсем мъничко и е отнесено от Дариа Ланг и нейната група на Миранда. Защо толкова ви разстройва това?
Блум погледна назад към Ненда. Той изглежда съвсем не забелязваше трепкането на корабното осветление нито колебливото виене на електрическите системи, които се връщаха към живот.
— Защото не разбирате какво говорите. Помислете, ако изобщо можете да мислите върху следните факти. Първо, всички зардалу, освен едно малко, могат да се намерят на Дженезий и само на Дженезий. Второ, аз открих изсушени трупове на пет зардалу да плуват в една вътрешна зала на Лабиринт. Трето, Лабиринт е нов артефакт. Той не е съществувал преди единайсет хиляди години, или преди едно столетие, или дори преди една година. Съпоставете всички тези факти и какво се получава?
Едно беше много ясно — че романтичната вечер на Глена не протича според плана. Но вероятно не това имаше наум Куинтъс Блум за заключение. Мислите на Ненда обаче бяха насочени към други неща. Той знаеше какво означава светването на лампите: „Гравитас“ излизаше от хиатуса.
— И до какво заключение стигате? — въпросът беше емоционален. Каквото и да беше, то бе по-маловажно от управлението на кораба.
Но сега след всичко станало, Куинтъс Блум очевидно беше решил да не отговаря. Той се изправи на крака, отмахна ръката на Глена от ръкава си и излезе от будоара.
— Използвайте мъничкото си мозъче и сам разберете — озъби се той през рамо.
— Куинтъс! — проплака Глена и изтича след него.
— Много интересно — дъхът на сикропеанския феромони беше силен. — Предполагам, че вие сте направили същото умозаключение като Куинтъс Блум?
Ненда не помръдна дори когато миг по-късно феромонният въпрос беше последван от величествено влизане на приведеното тяло на Атвар Х’сиал. Жълтите рога на сикропеанката се обърнаха към Ненда, после Атвар Х’сиал поклати глава и също така бавно излезе.