Нямаше нужда от думи. Тя знаеше, че Луис не беше направил изобщо никакво заключение. Той не можеше да разбере за какво трябва да прави заключение.
Ненда остана на дивана, отдаден на размисъл. Живи зардалу само на Дженезий. Мъртви зардалу, открити на Лабиринт. Лабиринт, един нов артефакт. Какво следва от това? Всичко това може би говореше нещо на Блум и на Атвар Х’сиал, но то не подсказваше на Луис нищо. Във всеки случай с възстановената енергия корабът не се нуждаеше от неговото внимание. Така че той можеше да мисли над собствения си въпрос: След като наоколо имаше толкова много ерудити, защо единствено той знаеше как да лети на „Гравитас“?
Когато Глена се завърна, той още си задаваше този въпрос. Навирила нос и с наперен вид, тя обиколи стаята и духна свещите.
Това нито за секунда не заблуди Луис. Тя беше адски разстроена. Неочаквано той изпита съчувствие към нея.
— Хей, успокойте се. Ще имате и друга възможност да го хванете. Знаете какъв е Куинтъс. Той е толкова погълнат от своите ужасни Строители, че не забелязва нищо друго.
— Не е това — Глена седна до Ненда. Тя вдигна подгъва на роклята си и го прониза с поглед. — Надявах се наистина да прекараме приятно вечерта и да се чувстваме добре. Всичко започна толкова хубаво. Но после всичко се разтури.
— Да. Просто не беше вашата нощ. Но не се оставяйте това да помрачи настроението ви. И аз съм имал такива нощи. Много — Луис я потупа успокоително по топлото рамо и трепна, когато тя отпусна глава на ръката му.
Глена се притисна плътно към него.
— Вие бяхте единственият, който се опита да разкаже страшна история, такава, каквато исках — тя се протегна и сложи ръка върху неговата. — Мисля, че беше много мило от ваша страна.
Луис се отмести.
— Да. Единствено аз го направих. Но не е толкова мило. Всички бяхме в хиатуса и нямахме какво друго да правим. Можехме само да си разказваме истории. Сега обаче сме извън него и аз имам работа. Трябва да започна да мисля как ще минем през Анфракт.
Когато измъкваше ръката си от нея, светлините отново изгаснаха. Електрическата система на кораба издаде затихващ стон.
— Проклятие!
Луис дълго седя в продължителната тишина. Накрая чу кикотене в тъмнината до него.
— Отново в хиатус! О, скъпи! Не е моята нощ, Луис. Изглежда не е и вашата — Глена продължи тихо, променяйки тъжните нотки в гласа си с по-интимни. — Но вие знаете, че това би могло да бъде нашата нощ.
Не му беше необходима приставка, за да улови посланието на нейните феромони. Той чу шумолене от плат, падащ на пода. Един топъл гол крак се допря до прасеца му и той изведнъж се надигна.
— Вие не си отивате, нали? — тя беше усетила как той скочи на крака.
Да си отива? Определено не! Не си ли отиваше?
Ненда взе неочаквано решение. По дяволите! Може да са по средата на хиатуса, какво друго трябва да прави?
— Не, не си отивам. Определено не си отивам. Просто си помислих, че може би е добре да проверя дали вратата е затворена. Здраво.
Атвар Х’сиал беше извънземно без никакъв интерес към секса на хората. Въпреки това Луис не искаше саркастични феромонни коментари към онова, което щеше да прави. Той нямаше голяма вяра в своите умения като любовник дори при много по-добри обстоятелства.
„Това е допълнителна изгода от оставането ми“ — реши той, докато се връщаше към Глена. Тя беше много опитна жена. Беше изтънчена и умела. Една нощ заедно и съществуваха шансове никога вече да не се доближи отново до него.
Глава 20
Строителите бяха правили всичко здраво. По външността на техните конструкции в открития Космос може би имаше съвсем малки хлътвания от метеоритни сблъсквания, вътрешността винаги събираше прах, но като цяло артефактът оставаше така здрав и неразрушим, какъвто е бил в деня на неговото построяване.
Ханс Ребка знаеше всичко това. Затова беше абсолютно изненадан, когато докато оглеждаше стенните шкафове с храна, дръпна да отвори един и почувства, че той малко помръдна.
Ребка се подпря, хвана шкафа от двете страни и дръпна по-силно. Целият шкаф се откъсна от стената. Ханс полетя назад в стаята държащ в ръце шкаф без гръб. Не само това — когато се обърна да погледна стената, откри, че на мястото на шкафа зееше голяма пукнатина.
Това предизвика у него цяла нова поредица от мисли. Той не можеше да пътува навън към повърхността на Парадокс поради еднопосочното поле. Не можеше да се движи към центъра, защото вътрешната стена на залата беше непроницаема. Но може би можеше да излезе през странична стена и да продължи по обиколката на торуса. Дори да не намери лесен начин да се измъкне, поне ще може да потърси Е. К. Тали.