— Катерина е нашият технически експерт. Кати?
— Не са много здрави. „Мизантроп“ е малко по-голям и малко по-бърз. Предполагам, че е и малко по-здрав — Катерина се обърна към Ребка. — Какво планирате да правите? Никой от корпусите не е построен да издържа на голямо налягане.
— Това ще бъде третото ни действие — облякъл вече наполовина скафандъра си, Ребка се спря и посочи към вътрешната стена на залата. — След като се качим на кораба ще ударим с всичка сила там.
— Няма начин. Ще бъдем размазани.
— Аз не мисля така. Парадокс не само се свива… той се и разпада.
— Но да предположим, че пробием вътрешната стена? — Катерина беше облякла скафандъра си и отиваше към един от двата изследователски кораба. — Пак няма да можем да се спасим. Ще бъдем все още вътре в Парадокс.
— Забелязахте ли какво имаше в центъра на този торус от зали, когато влязохте?
— Имате предвид черното въртящо се нещо? — бяха вътре в „Мизантроп“ и Лиси вече беше застанала пред пулта за управление. Тя се обърна към Ребка. — Добре го видяхме… и стояхме далеч от него. Ние може да сме примитивни, но не сме лишени от разум. Надявам се да не мислите онова, което предполагам, че мислите.
— Освен ако някой от вас няма по-добра идея. Аз казвам, че ние нямаме истински избор. Ако не отидем там по своя воля, ще бъдем натикани в него. Аз лично предпочитам да вляза в този кораб и някой да ми каже как се управлява.
— Той е луд — Катерина се обърна към Мади за поддръжка. — Същински мъж. Единственото, което искат да вършат мъжете, е да ни командват.
— Аз не съм мъж — тихо каза Е. К. Тали. — И все пак съм длъжен да се съглася с капитан Ребка. Когато влязохме, аз също видях центъра на Парадокс и подозирам, че разполагам с информация, която вие нямате. Този вихър силно наподобява на входна точка на транспортна система на Строителите.
Лиси изостави пулта за управление и се обърна в пилотската си седалка. Другите две сестри се преместиха до нея.
— Продължавайте — каза тихо Мади. — Не можете да спрете дотук. Откъде знаете как изглежда една транспортна система на Строителите? Доколкото зная, такова нещо не съществува.
— Вие претендирате, че знаете какво вършите — добави Катерина, — но не сте могли да излезете от Парадокс. И още по-лошо, защото казахте, че сте знаели, че нещата тук се променят.
— Може би не сме били толкова умни — Ребка погледна часовника на скафандъра си. — Остават още четири минути. Външната граница на Парадокс се придвижва навътре. Вижте, вие трябва да ни повярвате, преди да е станало много късно да се направи нещо. Е. К. и аз знаем как изглежда една транспортна система на Строителите, защото сме пътували с няколко.
Лиси и Катерина се обърнаха към Мади. Тя гледаше към съборената от Ребка стена на залата.
— Какво въздействие оказва една транспортна система на Строителите върху човек? И къде го откарва?
— Ако има късмет, човек оцелява, но не е приятно. Колкото до това къде ще го откара, не зная какво да ви отговоря — Ребка вдигна рамене. — Където си иска.
— Тук нямахме късмет. Трябваше по-добре да проуча това място — Мади Трийл потупа Лиси по рамото. — Направи място, сестричке. Щом сме готови да отлетим, отстъпи на него.
— Искаш да кажеш да оставя този мъж да пилотира нашия кораб?
— Зная как се чувстваш. Трябва да го направим, ние сме в Друл Крийк без весла за нашето корито — Мади погледна към Ребка. — С кой знае кого за водач. Надявам се да сте толкова добър да излезете от тази беда, колкото сте били добър да се набутате в нея.
— Всички да затегнат коланите — Ребка не отговори на Мади, но се премести на седалката на втория пилот до Лиси. — Може да няма никакво значение, но се чувствам по-добре, когато всички са със затегнати колани. Готови?
Лиси кимна.
— Готови сме. Само не съсипвайте кораба ми!
— Никакъв шанс.
Ребка включи локалния двигател на максимум и се насочи директно към вътрешната граница на залата.
С четирийсет метра за ускоряване „Мизантроп“ достигна до стената за една секунда. Достатъчно време човек да си представи как кораб с двигател, включен на максимална мощност, удря непроницаема бариера. Тягата на двигателя щеше да продължи да действа, докато въздухът пред машините не се превърне в компресиран слой, дебел един сантиметър.
На предния екран Ребка видя последните метри да се приближават като петно. Той усети удар, но това не беше повече от раздрусване, което го отхвърли напред, но предпазният колан го спря. После на екрана се появи хаос от летящи парчета.