Сините супергигантски звезди служеха като указатели, определяйки мащаба и общата геометрия на Спиралния ръкав. Тяхното движение в пространството ги правеше да служат като небесни часовници, измерващи колко напред в миналото или бъдещето е била направена снимката. Без познаване на звездните скорости, мащабът на времето беше по-скоро относителен, отколкото абсолютен, но все пак той можеше да служи за ориентация как е протичала колонизацията на Спиралния ръкав.
Втората серия образи се оказа подобна на първата, само че този път оранжевите маркери на господството на зардалу се разпростряха върху Спиралния ръкав, погълнаха предишните светове на зеления вид и след това неочаквано изчезнаха.
Това съответстваше на разбирането на Дариа за историята. Вместо да разширят господството си над Спиралния ръкав, зардалу бяха изтребени по време на Голямото въстание.
След дузина изображения, без изобщо да има колонизирани светове, около Сол се появи тъмночервена звезда. Червените маркери се разпространиха и се прибавиха към жълтото на друг вид. Дариа отбеляза местоположението. Сикропеанци. Двата вида продължиха да растат докато границите се срещнаха. След това граничната линия остана постоянна, а двата вида бързо се разпростряха в други посоки.
Дариа кимна на себе си. Това беше миналото, показано от Куинтъс Блум. А вероятно също и бъдещето.
Дариа чакаше. Изведнъж жълтите точки започнаха да обкръжават региона на червените. Когато обкръжаването завърши, жълтите маркери се разпространиха навътре. Червените светли точки една по една примигваха и изгасваха и жълтите заемаха местата им докато из целия Спирален ръкав останаха само жълти светлини. Сикропеанците господстваха из Спиралния ръкав. И тогава, толкова далеч в бъдещето, че супергигантските маркерни звезди се бяха преместили забележимо на други места, настъпи последната промяна. Жълтите светлини започнаха да изгасват една по една, докато почти всички изчезнаха. Дълго време на Спиралния ръкав имаше само една жълта точка, близо до първоначалния свят на сикропеанците. После и тя изгасна. На Ръкава не останаха никакви признаци за интелигентен живот.
Това не беше бъдещето, демонстрирано от Куинтъс Блум — беше нещо съвсем различно. В тази серия от образи, както и в последната, показана от Калик, се указваше едно крайно състояние на Спиралния ръкав без населени светове.
Дариа дълго се чуди на видяното и многократно пуска серията. Бяха картини от фалшиво минало и бъдеще на Спиралния ръкав. Дали не гледаше някакво развлекателно, измислено представяне? Строителите бяха толкова далечни, толкова загадъчни, че беше невъзможно да се приемат като създаващи си какъвто и да било вид развлечения. Но може би всички мислещи същества от време на време се нуждаеха от почивка.
Накрая тя кимна на Калик да пусне серия, извлечена от друга стена.
Показаха се познатите първи сцени. Сини супергигантски маркерни звезди, никакви колонизирани светове. Появиха се оранжевите искри на зардалу и след това изчезнаха. Изникна зловещото червено на хората, жълтото на сикропеанците. Те съществуваха едни до други, разпростирайки се навън много дълго, докато близо до вътрешния край на Спиралния ръкав се появи блестящ син вид.
Дариа гледаше към неговото местонахождение и не можеше да си спомни за никакви видове в тази част на Спиралния ръкав. Там бяха ходили изследователски кораби на хората, но не бяха намерили нищо. Тя погледна супергигантските маркери. Сцената беше от далечното бъдеще.
Световете на синия вид нараснаха, докато се срещнаха с човешките. След това синьото изведнъж започна да изчезва. Хората завладяваха световете на новия вид, червената светлина поглъщаше синята. Това продължи, докато новият цвят изчезна напълно. И после, сякаш беше започнал процес, който не можеше да бъде спрян, червеното започна да поглъща жълтото. Броят на сикропеанските светове намаля, но не постепенно, а с неочаквани колапси. Видът се сви до първоначалния роден свят на сикропеанците. Там светеше една последна жълта светлина, докато накрая и тя не беше заместена от червена.
Хора и само хора управляваха Спиралния ръкав. Хилядолетието продължи, супергигантските маркерни звезди пълзяха бавно като мънички сини змии върху лицето на галактиката. Накрая червените точки започнаха да изгасват. Този път не системно, а хаотично, една през друга. Останаха да светят само шепа разпръснати из Спиралния ръкав. Най-после и те започнаха да гаснат. Дариа остана да гледа Спиралния ръкав, където отново се виждаха само маркерните звезди.