Атвар Х’сиал не можеше да види нищо в смисъл на човешко зрение, но тя имаше забележителна сила мислено да си представя. Луис знаеше, че когато трябваше да се работи с нелинейни връзки от геометрията на Боуз тя го превъзхожда.
Така че той изпита странно съчетание на задоволство и раздразнение, когато дванайсет часа по-късно, докато безуспешно се опитваше да пригоди тялото си към постелката под форма на тирбушон тя отиде при него и съобщи:
— Имам проблем, Луис. Нуждая се от вашия съвет.
— Какво има? — Ненда се отказа от опита си да спи и провеси крака от койката.
— Учудена съм. Когато пилотирахте на излизане от Торвил Анфракт, забелязахте ли нещо необичайно в него?
— Сигурно се шегуваш! — Ненда се изправи и разтри изтръпналите си бедра. — Целият Анфракт е необичаен. Ако човек намери нещо нормално, то не е свързано с него. Защо питаш?
— Като всеки сериозен студент, изучаващ мрежата Боуз, аз запомних някои предпочитани комбинации от възли — по същество кратки пътища, които спестяват и енергия, и време за пътуване. Тези предпочитани възли, естествено, зависят критично от структурата време-пространство на самата мрежа.
— Така ли? — феромонното съобщение на Ненда изразяваше пълна незаинтересованост, което Атвар Х’сиал не пропусна.
Сляпата глава кимна.
— Чуйте ме, Луис Ненда, преди да иронизирате. Като се изключат много дългите периоди от време от порядъка на столетия или повече, предпочитаните комбинации от възли трябва да са инвариантни.
— Разбира се.
— Но те очевидно не са. През последните дванайсет часа аз проучвах алтернативни маршрути до Мандъл. В нито един от най-бързите и най-икономичните не се използват моите стандартни комбинации от възли. Вместо тях съм изправена пред алтернативата да отида от тук до Мандъл с невероятно нисък разход и висока скорост.
— Значи си изпуснала най-добрата комбинация — трудно беше да се скрие удоволствието във феромонните излъчвания. — Не се притеснявай, всеки може да сбърка от време на време.
— Да се греши е човешко? Просто естествено. За сикропеанците това обаче не важи. Приемете моите уверения, Луис Ненда, че аз не съм пропуснала нито една икономична траектория за преход. Когато преди два месеца влязохме в Анфракт, тя просто не съществуваше.
— Но ти току-що каза…
— Зная какво казах. Времената за пътуване, свързани с конкретни комбинации на възли, трябва да са стабилни за много дълги периоди от време. Те трябва да са такива… при условие, че общата структура на време-пространство в Спиралния ръкав не е подложена на големи пертурбации5. Сега разбирате ли причината за моя въпрос относно структурата на Анфракт? Променила ли се е тя съществено след нашето влизане?
— Дори и да е станало такова нещо, няма начин да зная. Ти разбираш, не аз планирах нашия път за излизане, Ат, аз проучвах пътя. Седях си на задника. Аз съм много добър пилот, макар да не съм на нивото на Далсимър.
— Съгласна съм. И щом сме в настроение да правим признания, позволете ми и аз да направя едно. На мен ми липсва опит да направя пълна оценка на новия път до Мандъл, който открих. Той трябва да се окаже значително по-къс от всички, които съм виждала по-рано. От друга страна, тъй като този път е нов, съществува известен риск. Може да се окаже някой от възлите на нашия преход да лежи твърде близо до звезда или сингулярност.
— Чудесна мисъл. Ти ме познаваш, Ат. Аз съм по природа страхливец. Моето мото е: „По-добре бавно, но сигурно.“
— Отново съм съгласна. Или бих се съгласила, ако времето беше нормално. Но не ви ли е ясно, Луис, че от момента на нашата първа среща в Спиралния ръкав се случва нещо изключително? Промените на Куейк по време на Голямото сближаване, ужасните фейджи около Глистър, нашите срещи с конструкциите на Строителите, преходът с транспортната система на Строителите, събуждането на зардалу…
— Ей! Не ми се ще да ти развалям удоволствието, но не искам да слушам за тези неща. Да не искаш да кажеш, че с твоето специално бързо пътуване до Мандъл ще имаме още такива преживявания?