По време на научната си кариера Дариа беше култивирала огромно уважение към експерименталните данни. Един малък факт беше достатъчен да срине всяка теория, независимо колко достоверна и привлекателна изглеждаше.
Сега тя беше изправена пред един много значим, нелицеприятен факт — както беше посочила Калик в показаните от Блум кадри, артефактите на Строителите съществуваха, но в нито един кадър от разгледаните от тях серии ги нямаше. По този въпрос нямаше начин да се спори, нямаше начин да се отхвърли като нерелевантен или маловажен.
Разумното заключение беше просто — приемане, че изображенията на Куинтъс Блум представят реалността, докато новите, независимо какви са те, не я представят. С това Дариа най-после можа да се отпусне и да заспи.
Тя може би трябваше да направи това — но все още не съвсем. Някой от нейните предци трябва да й бе предал голяма доза упоритост. Почти беше готова да си тръгне, но най-напред трябваше да види другите три серии.
По нейно нареждане Калик търпеливо ги подготвяше за пускане. През това време в уморения мозък на Дариа се зароди друга мисъл.
Лабиринтът беше нов артефакт. По този въпрос тя и Куинтъс Блум бяха сто процента съгласни. Той не само изглеждаше нов, различен от отдавна оставените други артефакти, които Дариа Ланг беше виждала, но и беше твърде близо до населената планета на света Джером, за да остане неоткрита през хилядите години на изследване и наблюдение.
Имаше и още нещо. Лабиринт беше не само нов, но той не беше по никакъв начин скрит. Който го е построил, е искал той да бъде открит. В това Дариа се чувстваше сигурна, макар сега тази мисъл да беше наистина далеч от възможността за проверка и неоспоримо доказване.
Не спирай. Щом Лабиринт е намерен, той трябва да бъде изследван. Създателите на Лабиринт са очаквали, че по някое време някакво интелигентно същество — човек или извънземно — ще достигне тази зала. Някой ще застане тук, както стоеше сега тя, и ще гледа млечнобелите стени с линии. Ще се чуди над техния смисъл и значение. И след като човек приеме, че откритието и изследването са били неизбежни, тогава идеята, че наблюдаваните досега от Дариа и Калик серии са просто фантазии на Строителите, ставаше смешна. Трите системи изображения — миналото, настоящето и бъдещето на Спиралния ръкав — бяха големи и важни данни, толкова реални и значими, колкото и откритото от Блум. Предполагало се е, че който и да намери вътрешната зала на Лабиринт, трябва да разбере тяхното значение.
И после да направи какво?
Това беше въпросът, на който мисълта на Дариа не можеше да намери отговор. Предполагало се е тя да стои точно където беше и да заключи — какво? Беше като някакъв тест за свръхинтелигентност, на който се проваля.
Тя въздъхна и се върна към реалността. Калик отдавна беше готова и търпеливо чакаше.
— Добре — Дариа кимна. — Нека да видим какво има в другите три серии.
Отначало не изглеждаше нищо интересно, само нова загадка и разочарование. Четвъртата серия показваше съвсем малко развитие. Зеленият вид, който Дариа не успя да идентифицира, отиде далеч отвъд Спиралния ръкав. Зелената вълна се разпростираше от една слънчева система на друга, докато целият ръкав засвети в зелено. Нямаше никакъв друг вид. Във време, не много далеч от настоящето, зелените точки започнаха да изчезват. Накрая всички изчезнаха и до края на серията Спиралният ръкав остана празен. Никакви зардалу, никакви хора, никакви сикропеанци. И никаква следа от яркото рубиненочервено, което на показаната от Куинтъс Блум серия маркираше артефактите на Строителите.
Дариа почти нямаше кураж да помоли Калик да продължи. Сякаш някой друг, а не тя, кимна и каза:
— Хайде да видим следващата.
Серията започна. И неочаквано умът на Дариа заработи на по-високи обороти. Дисплеят във визьора на скафандъра й сякаш стана два пъти по-ярък. Артефакти! Пурпурни точки, разпръснати между супергигантски маркерни звезди.
Сега зеленият вид видимо скоро беше последван от оранжевото на зардалу. Най-после дойде червеното на човешкия вид. Видовете нараснаха, срещнаха се, смесиха се, разменяха си региони. Накрая Спиралният ръкав се изпълни. Той продължи да се изпълва с хиляди, безброй звезди. Това беше картината, показана от Куинтъс Блум. Единствената разлика беше, че по време на неговото представяне той беше насочил вниманието на аудиторията към разпространението на човешкия вид. По-раншното разпространение и изчезване на зардалу и неговото последващо повторно появяване бяха съзнателно пропуснати.