Сега вече ги нямаше. В миналото съществуваха последователни трийсет и седем лоба. Сега техният брой беше намалял на единайсет. Някога вътрешната геометрия на мястото беше постоянна. Неотдавна тя се беше променила — и продължаваше да се променя. Границите между лобовете се променяха ту в една, ту в друга посока, местеха се, сливаха се, изчезваха. Регионите с микроскопичен мащаб на Планковата константа бяха станали непредсказуеми.
Всичко това показваше на Ненда, че старият план за полет може да бъде изхвърлен през шлюза за излизане на открито. Той трябваше да лети към Анфракт, като разчита на комбинация от опит и късмет. Съдейки от миналата година, отдавна се уповаваше на първото, но второто беше доста дефицитно.
Ненда съсредоточи вниманието си върху характерната особеност директно пред „Гравитас“. В регион на време-пространство, което не беше отбелязано като благоприятно за приближаващи кораби, Моо не беше любим на никого. Изследователите с вкус към метафора го описваха като гладна, безмилостна уста, чакаща дълбоко в Анфракт да смачка и погълне всеки кораб, който не е подбрал момента на преминаване. След преживяното през последната нощ Ненда отдаваше предпочитание на доста различно описание, но той нямаше илюзии за опасността, в която се намираха. Моо се виждаше напред като мрачна, черна празнина в пространството. Нямаше никакъв смисъл да тревожи Куинтъс Блум или Глена Омар, но тази пълна тъмнина означаваше нещо за Луис — всички светлинни конуси бяха насочен навътре в нея. Те се движеха с максимална подсветлинна скорост и щяха да влязат в Моо, независимо какво правят.
Ако минеха успешно през нея, на другата страна трябваше да намерят звезда джудже, която свети с оранжева светлина. Около тази звезда обикаляше по орбита Дженезий, родният дом на зардалу. А около Дженезий… Дариа?
Луис се чудеше. На Сентинел Гейт всичко звучеше изключително логично. Дариа Ланг беше настоявала, че Торвил Анфракт е артефакт, но никой не й беше повярвал. Нейната репутация беше поставена на карта. Тя щеше да отиде там да търси доказателство. Блум беше сигурен в това, Луис Ненда също беше убеден.
Сега той се съмняваше. Дариа, както и Луис, знаеше само един път за отиване на Анфракт. „Гравитас“ беше много по-бърз от кораба на Дариа, „Майозоутис“. Тогава защо следящите устройства на „Гравитас“ не бяха открили никаква следа от кораба на Дариа? Може би тя все още беше много пред тях, от другата страна на Моо. Но беше възможно също Моо да я беше погълнал… както след няколко минути щеше да погълне и „Гравитас“. Моо изпълваше половината небе напред, широк и зейнал, застрашителен.
Луис почувства леко докосване по рамото и скочи на крака.
— Хей! — той обърна глава. — Не ми харесва как лазиш наоколо. Можеше поне да ми кажеш, че идваш.
— Моите извинения — във феромонния отговор на Атвар Х’сиал липсваше всякаква следа от искреност. Никоя сикропеанка никога не чувстваше нужда да се извини за нещо. — Не исках да ви смущавам в момент, който изглеждаше критичен.
— И все пак го стори. Това няма да има никакво значение за онова, което ще направя през следващите две минути. Ще минем през Моо независимо дали ни харесва или не. Не мога да го предотвратя.
— Тогава моментът е подходящ за дискусия — Атвар Х’сиал се настани до Луис. — След като Дженезий е пред нас, време е да изготвим подробен план. Как ще вземем едно възрастно зардалу, без да вземем сто… Или ще бъдем хванати от тях? Според мен трябваше да проведем този разговор по-рано, докато бяхме в хиатуса. Но вие бяхте недостъпен.
— Можеше да ми кажеш. А като говорим за станалото в хиатуса… — Луис гледаше кръговия периметър на Моо. Там се беше оформил бледовиолетов пръстен. Той нарастваше навътре, един затварящ се ирис. Черният център на Моо непрекъснато се свиваше. Те трябваше да минат през този централен тунел. Виолетовият регион щеше да раздроби на съставните им части и кораба, и екипажа. — Ще говоря за плановете, но по-напред трябва да ти задам един въпрос. Зная, че вие бъбрихте с Глена Омар по терминала, който ти направи. Какво й разказа за Дариа Ланг?
Във феромонния поток последва пауза — твърде дълга според Луис.
— За мен и Дариа Ланг — добави той.
— Възможно е да съм предположила, че интересът ви към професор Ланг е голям. Какво ви кара да питате?