— Нещо, което Глена каза, когато бяхме в хиатуса.
— За вас?
— Повече на себе си. Тя се засмя и каза: „Бих желала да видя Дариа Ланг да го прави.“
— Но какво правеше по това време тя?
— О, нищо специално. Нищо, което да ти е интересно — Луис се наруга, задето засегна темата. — Дръж се здраво, Ат. Вече сме почти там, но това нещо ще бъде тясно.
Моо изпълни небето. Външните пръстени бързо се разпространиха навътре. Сега приличаше повече на око пред кораба, виолетов ирис с черна зеница в центъра като малка свита точица. „Гравитас“ трябваше да мине в — и през — тесния централен тунел преди отворът напълно да се затвори.
Ненда се опита да прецени размерите. Трябваше да мине точно през средата. Но колко дълъг беше този тунел? Ако продължи да се стеснява докато бяха вътре в него…
Луис пренебрегна символиката — тази сутрин се чувстваше обидчив — и продължи да следи дисплеите.
„Гравитас“ беше вътре, летеше през тесен, светещ във виолетово цилиндър. Той гледаше предния екран, където все още се виждаше една черна точка. Краят на тунела. Приближаваше се бързо — и още по-бързо се затваряше.
Небето пред тях стана черно. Почти бяха преминали. Чу се пронизителен писък и тъп удар, разтърсване, което премина през целия кораб. В същия момент половината от алармите на мостика едновременно замлъкнаха, светлините изгаснаха, сякаш бяха влезли в някакъв нов хиатус. След част от секундата аварийното захранване се включи и Ненда можеше отново да вижда пулта за управление.
Той изруга.
— Преминахме ли? — Атвар Х’сиал беше чула ругатнята, но не можеше да я интерпретира.
— Преминахме… С половината кораб — Ненда огледа мониторите, оценявайки щетите. — Само половината, нито грам повече. Предполагам, че трябва да се смятаме за щастливци. Но Моо отхапа голямо парче от кърмата — той направи оценка. — Изгубили сме цялата задна навигационна и комуникационна антена. Изгубили сме фините навигационни двигатели. Изгубили сме резервните цистерни за въздух и вода. И най-лошото — изгубили сме и генераторите Боуз. Вече няма да има преходи Боуз. От този момент нататък „Гравитас“ трябва да лети с подсветлинна скорост.
— Разбирам — в отговора на сикропеанката нямаше никаква следа от тревога, но тя разбра последствията. — Да допуснем, че успеем да излезем успешно от Анфракт. Колко далеч е той от най-близката населена планета?
Две светлинни години. Може би десет светлинни години време при пътуване с подсветлинна скорост.
— Неприемлива възможност.
— Никаква възможност, освен ако ти нямаш някои идеи.
— Проблемите с кораба не са от моята компетентност. Те са от вашата. Предполагам обаче, че моментът не е подходящ за дискутиране на стратегията за хващане на зардалу — Атвар Х’сиал стана и бавно се отдалечи към мостика.
Ненда не протестира. Всеки, който приеме сикропеанка като бизнес партньор, трябва да приеме пренебрежителното отношение на расата към всички други видове. Луис се възхищаваше от възмутителното нахалство на всяко същество — човек или извънземно. Изведнъж се оказа, че има да върши хиляда неща. На първо място трябваше да направи инвентаризация, за да установи какво е останало на „Гравитас“ и какво е изгубено в Моо. Този кораб, подобно на всички, освен най-малките, беше построен на принципа на отказоустойчивостта. Отрежете половината от него, и всяко парче ще има някаква остатъчна годност. То ще може да поддържа живот и може би дори ще лети. Но подробностите за останалото бяха решаващи.
Спомагателните двигатели от средата на кораба щяха да им позволят да летят. С тях „Гравитас“ можеше да прави бавни планетарни кацания върху всичко, което имаше гравитация по-малка от стандартната и още по-бавно да излита. Сега Ненда не можеше да съобщи на никого, че пристигат, но той и не възнамеряваше да го стори. Когато корабът беше изгубил кърмата, преградата там се беше затворила автоматично. Ненда не можеше да определи без директен оглед какво може да е останало зад тях, но вратите бяха достатъчно големи, за да послужат като вход за едно възрастно зардалу.
Така че, какво точно беше изгубено? Ненда изучаваше плана на „Гравитас“.
Като начало скафандрите. Ако не се е случило някой да е останал на носа той нямаше да може да прави разходки в Космоса. Апаратурата за комуникация със свръхсветлинна скорост също беше изгубена — никаква възможност да изпрати бързо съобщение за беда. Два от трите изходни шлюза бяха на изгубената секция. Беше останал един шлюз, освен ако не се броят люковете на кърмата на кораба като възможни импровизирани места за достъп. Какво друго? По-голяма част от компютърната апаратура на кораба. И цялото товарно пространство.