Малко от онова, което можеха да намерят на Анфракт или на Дженезий, можеха да натоварят на борда на „Гравитас“ и да отнесат на Сентинел Гейт. Едно зардалу, ако изобщо успееха да хванат такова, можеше да пътува в пътнически апартамент заедно с тях.
Ненда се усмихна на себе си, като си представи реакцията на Куинтъс Блум. Блум и Глена Омар бяха в пълна безопасност, защото те бяха в пътническите апартаменти, близо до носа на кораба. Но при първото виждане на зардалу, усмивката щеше да изчезне от лицето на Блум.
Луис беше не по-малко изтощен, отколкото преди десет минути, но той неочаквано се почувства на седмото небе. Бяха живи. Бяха минали през Моо в момента на затваряне, което не е правил никой в писаната история. Все още имаха работещ кораб. Проблемът за излизане от Анфракт и целият път обратно до дома беше някакво предизвикателство — Атвар Х’сиал беше съвсем права, — което правеше Ненда по-силен. И на предния екран, точно пред тях, на не повече от няколко часа пътуване дори с подсветлинна скорост, се виждаше ярък оранжев диск.
Летяха към слънцето на Дженезий. За зардалу. И — може би — за Дариа Ланг.
Мисловният процес на една сикропеанка никога не може да бъде точно отъждествен с този на човек. Атвар Х’сиал би обяснила това различие, че мисълта се определя от езика. В сравнение с феромонната реч, човешкият език беше долнокачествен, груб, едноизмерен, лишен от фини обертонове. Как би могло да се очаква едно бедно човешко същество да изрази или разбере нюансите и оттенъците на загатнатото, което беше толкова естествено дори за една невръстна сикропеанка?
Проблемът не беше по-остър, отколкото при разговорите с Глена Омар.
Суровите факти не бяха оспорвани. По време на хиатуса Луис Ненда и Глена Омар бяха прекарали много часове заедно, заключени в една стая. Те сигурно бяха заети със странния човешки ритуал на съвкупяване.
Но беше ли ритуалът успешен?
Атвар Х’сиал се бореше с примитивния човешки език и се опитваше да зададе този въпрос. Успех в този случай нямаше нищо общо с раждането на дете, създаване на ново поколение хора. Това беше по-скоро успех, дефиниран от последствие, при което едновременно трябваше да се постигнат два резултата. Първо, трябваше да се разруши фикс идеята на Луис Ненда за жената-човек Дариа Ланг. Това беше невероятно да се случи при само едно съвкупяване. Второ, като предпоставка за първото, да се създаде желание у Глена Омар да поддържа по-тясна връзка с Луис Ненда. Тази връзка трябва да продължи, докато първият резултат е напълно гарантиран.
Атвар Х’сиал не можеше да изрази всичко това, включващо фината връзка между първия и втория желани резултати в единичен краткотраен феромонен поток. Вместо това, тя трябваше да структурира мислите си в груби човешки изречения и после, което беше не по-малък проблем, да изтълкува отговора на Глена Омар. Атвар Х’сиал отново съжали за загубата на нейния роб Д’жмерлиа.
Компютърната памет не й помогна много, тъй като речниците и тезаурусите на човешкия език за изграждането, на които Атвар Х’сиал беше положила толкова много усилия, бяха останали в отхапаната от Моо половина на кораба. Беше останала нищожна част от тях и тя не знаеше как да ги използва. Като капак на всичко, самата Глена беше уморена, прозяваше се и очевидно беше полузаспала. Когато Атвар Х’сиал, натоварена с преводаческа апаратура, влезе в стаята й Глена се угощаваше с голям куп сиропирани сладкиши. Тя се усмихваше на себе си с далечна замечтана усмивка на задоволство. Преминаването през Моо и последвалата от това съдба на кораба очевидно никак не я беше разтревожило.
Докато се мъчеше с чувство на безсилие да формулира първия си въпрос, Атвар Х’сиал разгъна антените си.
Когато корабът беше хванат в хиатуса, вие прекарахте много часове в стаята си с Луис Ненда. Можете ли да ми опишете изживяванията си през това време?
Откакто „Гравитас“ беше напуснал региона на Сентинел Гейт, Глена беше разговаряла със сикропеанката много пъти. Тези разговори не бяха накарали Глена да се чувства комфортно. Тя трябваше да гледа фактите. Разказите за сексуалния живот на същество, което все пак не беше нищо повече от интелигентна чудовищна буболечка, никога нямаше да бъде като разговор с приятен събеседник в гостната.
— Ще говоря за чувствата си, щом желаеш, стига да не искаш физически подробности. Една дама има право на своя тайна. Искаш да ти опиша как съм прекарала времето? — Глена се замисли за момент. — Беше абсолютен взрив.