— Много добре — Блум вече си отиваше.
— И още нещо — Куинтъс Блум се спря на вратата. — Дженезий е родният дом на зардалу.
— Зардалу не ме интересуват.
— Може би — Луис потисна раздразнението си. — Те много ще се заинтересуват от вас… и ще ви разкъсат на парчета. Когато кацнем, оставете ме аз да се оправям. Мога да говоря с тях.
— Такова беше и моето намерение. Аз го смятам за част от вашите задължения.
Това и всичко друго, което ти дойде наум. Луис се обърна отново и продължи да следи разговора между Глена Омар и Атвар Х’сиал. Той изруга. Твърде късно. Сикропеанката си беше отишла, а Глена се беше налегнала на дивана със спокойно и невинно изражение като на младенец.
Луис гледаше сцената. Почувства замайване и силно желание. Кръвната му захар сигурно беше паднала много. В момента беше готов да даде всичко за един от онези сиропирани сладкиши върху ниската масичка пред Глена.
Когато напусна Дженезий, Ненда се беше заклел никога да не се връща там. А сега щеше да направи точно това. Поклащайки се „Гравитас“ се приближаваше към познатия песъчлив бряг. От морето и високите кули от пясъчник зардалу заизлизаха много преди корабът да се беше приземил.
Разбирайки лошото състояние на корабната апаратура, Ненда се страхуваше, че последните петдесет метра може да прелетят неконтролируемо и да смажат групата от комитета по посрещането. Или, познавайки зардалу това може би щеше много да помогне.
„Гравитас“ се наклони настрана и тупна като ранена патица на самия край на брега. В последния момент зардалу се плъзнаха настрана, но веднага се върнаха и приклекнаха в кръг около кораба на сушата и във водата.
Нямаше никакъв смисъл да се отлага критичният момент. Ненда, с Атвар Х’сиал зад него, отвори един работен люк отстрани на кораба и стъпи на пясъка. Представи си как Глена Омар и Куинтъс Блум любопитни и безстрашни, стоят зад него на люка. Той самият беше странно спокоен. Може би постоянното излагане на ужаси го беше направило безразличен. За нещастие това беше един от най-сигурните начини да загине.
Луис махна с ръка на най-голямото зардалу. То повдигна чудовищното си тяло и се плъзна безшумно напред като гигантско синьо привидение. Точно пред Ненда зардалуто разпери дебелите си пипала и спря.
— Както обещахме, ние се върнахме — траканията и свиренията използвани от Луис бяха под формата на древния зардалски робски език, но това едва ли беше от значение. От значение беше отговорът. Как бяха протекли нещата тук през месеците, след като двамата с Атвар Х’сиал бяха заминали?
— Мечтаехме за вашето завръщане.
На робски език! Ненда изчака, докато широката глава се наведе и от устата на зардалуто излезе кралско червен език, дълъг четири педи и легна на брега. Ненда стъпи с ботуша си върху него и го задържа четири или пет секунди, достатъчно дълго да удовлетвори изискванията на ритуала и после отстъпи назад. Той устоя на изкушението да изчисти слузта от ботуша си. Не можеше да си представи какво мислят за това Блум и Глена Омар. Те сигурно не долавяха опасността.
— Време е да изпълним другото наше обещание. Ние доказахме, че можем да идваме и да си отиваме от Дженезий, когато пожелаем. Сега е време да докажем, че можем да ви вземем с нас.
Среднощно синята глава се вдигна и обърна да погледне кръга наблюдаващи.
— Ние сме готови. Чакаме вашето разрешение. Сега беше моментът да се приложи трикът.
— Не можем да вземем всички отведнъж. Ще започнем, като вземем с нас един индивид за демонстрация. След това ще организираме заминаването на по-големи групи.
Последва продължителна тишина. Убеждението на Ненда, че е свикнал с опасностите, тихо изчезна.
— Това ще бъде удовлетворително. Ще разрешат ли господарите да се обърна назад и да ме почакат малко.
— Разрешаваме.
Голямото зардалу завъртя тялото си, без да движи пипала. То проведе кратък разговор на език, който Ненда изобщо не разбираше.
Много кратък разговор. Сигурно онези няколко тракания не бяха достатъчни да обяснят какво беше казал Ненда. Но всички зардалу се отдръпнаха назад. Трийсет метра. Петдесет метра.
Голямо зардалу отпред се обърна към него.
— Готово. Аз съм избраното зардалу и съм готов веднага да тръгна. Желателно е щом започнем, да действаме бързо.
— Няма смисъл да чакаме — Луис се обърна и даде знак на Атвар Х’сиал да се прибира, когато започна шумът. Идваше от кръга чакащи зардалу. Пронизително бучене, което ставаше все по-силно.
Той хвърли един поглед и веднага разбра какво става. Зардалу никога не се променят. Голямото не беше обяснило всичко на останалите, просто им беше заповядало да се отдръпнат, посочвайки Луис, в това Ненда можеше да се обзаложи, като източник на заповедта.