Преди да завърши мисълта си, той беше при люка. Атвар Х’сиал беше по-бърза от него. Тя вече беше вътре и бе взела със себе си Куинтъс Блум и Глена Омар. Луис погледна бързо назад. Самоназначеният представител на зардалу беше по петите му, докато стотина други разгневено се плъзгаха подир него.
Нищо никога не ставаше както е запланувано! Луис се хвърли през люка. Нямаше време да прави предположения дали голямото зардалу ще може да се промуши подир него, но ако то може, другите също щяха да могат.
Луис не изчака да разбере. Той се отправи директно към пулта за управление и зададе команда за излитане. „Гравитас“ започна да се издига, накланяйки се силно наляво. Ненда знаеше защо. Голямото зардалу се беше заклещило в люка отстрани на кораба и се мъчеше да се провре вътре. Дузина други се бяха хванали за пипалата, които още висяха навън. Корабът се издигаше с двайсет тона допълнителна небалансирана маса. Но се издигаше. И зардалуто в люка удряше с едно свободно пипало висящите.
Луис видя без ни най-малко съжаление как първото от увисналите зардалу се изпусна, падна от двеста метра и се пръсна върху стърчащите скали, които ограждаха брега.
Останалото беше само въпрос на време. Корабът продължаваше да се издига. Зардалутата отвън едно по едно падаха. Вече нямаше значение дали ще паднат на суша или във вода. От тази височина и двете бяха еднакво смъртоносни. Последното успя да закрепи смукалата си на долната страна на „Гравитас“. То вися там, докато корабът достигна почти границата на атмосферата на Дженезий. Но и зардалуто трябваше да диша. Ненда видя как то най-после падна, почти безсъзнателна топка от безумно мятащи се пипала. Той дори изпита съчувствие, когато то изчезна от погледа му. Човек трябва да се възхищава от всичко, човек или извънземно, което не се предава. След огромно усилие голямото зардалу се провря на борда. Не преди време, защото корабът вече губеше въздух през люка. Ненда го затвори, защипвайки краищата на две пипала, които бяха закъснели да се приберат.
За зардалу това изглежда не беше от голямо значение. То полежа задъхано на пода няколко секунди, после повдигна глава и се огледа. Глена хвърли око към зловещата човка и изтича зад Луис. Тя се притисна до него и го обгърна с ръце толкова силно, че гръдният му кош изпука.
Ненда не обърна внимание на това. Той отиде до зардалу и изчака, докато големите небесносини очи се обърнаха към него.
— Надявам се да не си ми създал проблеми — той използва най-грубата форма на език между господар и роб.
— Проблеми? — зардалу прозвуча ужасено. — Господарю, защо сте нещастен?
— Не съм нещастен. Но другите може би са. Какво ще кажеш за онези, които току-що загинаха? И за всички други, които останаха долу?
— Мъртвите не се чувстват щастливи или нещастни — сега зардалу прозвуча повече озадачено, отколкото изплашено. — Колкото до останалите, имат ли някакво основание да се оплакват? Аз постъпих така, както всяко от тях би постъпило. Какво друго поведение е възможно?
Което за зардалу вероятно беше напълно основателно.
Луис се отказа от всякакви по-нататъшни опити да разбере извънземните.
Или хората. Куинтъс Блум едва избегна смъртта. Той стоеше само на шест стъпки от съществото, способно по команда от Ненда да го разкъса на парчета и да го изяде, и се караше на Луис.
— Аз не разреших отлитане от Дженезий. Какво стана с моето доказателство за дейността на Строителите там? Веднага ме върнете на повърхността.
Изкушението беше много голямо. Отваряне на люка за секунда и казване на зардалу подходящата дума. Тогава Ненда щеше да си отмъсти на Блум за критиките и обидите. Блум щеше да има собствено приземяване, което щеше да продължи много дълго. Щеше да се върне на повърхността — както беше заповядал.
Глена Омар спаси Блум. Но не като го защити. Тя се пусна от Ненда и гневно се обърна:
— Как си позволявате да говорите така на Луис! Аз съм сигурна, че той направи онова, което беше най-добро. Той излетя, защото трябваше да излети. Не ги ли видяхте? Стотици същества като… като онова нещо… — тя махна с ръка към зардалу, но отвърна очи от него. — … ни чакаха долу.
Луис беше повече от объркан. В своя опит — а той имаше голям опит — никой никога не беше го защитавал така, както го защитаваше Глена. И Куинтъс Блум изглеждаше също толкова изненадан. Глена Омар беше включена в експедицията специално, та когато се върнат да се възхищава и да докладва с възторжени думи всичко направено от Блум. А сега го критикуваше… и одобряваше неразрешеното действие на някакъв си тумбест мургав варварин, дошъл незнайно откъде.