В този напрегнат и непонятен момент прозвуча алармената система на „Гравитас“. Останалите на кораба сензори предупреждаваха за голяма авария.
Твърде много кризи, всичките различни, следваха една подир друга. Луис беше доста сигурен, че преживява дълга поредица от променящи се сънища и кошмари. Беше достигнал до друго тъмно място. „Затвори очи, отпусни се.“ За нещастие той не се решаваше да поеме риска.
Първата информация дойде от екраните, които показваха какво лежи пред кораба. Бяха сингулярностите, които при последното им посещение бяха попречили на Ненда и Атвар Х’сиал да избягат от Дженезий. Сега обаче сингулярностите изглеждаха много по-зловещи — тъмни ленти с неочаквано проблясващи в тях светкавици размесени с бледо леко трептящо сияние. Имаше и някои други различия. Никакъв яркожълт светлинен лъч не излизаше от кухата изкуствена луна на Дженезий, готов да върне кораба на повърхността на планетата.
Добри новини. Само че яркочервен лъч от някакъв източник се беше вкопчил в „Гравитас“. Той го теглеше с непрекъснато нарастваща скорост право към кухата луна.
Ненда огледа вътрешността на кораба. Голямото зардалу лежеше тихо на пода и разглеждаше краищата на двете си подрязани пипала.
Много добре. Луис не можеше да измисли да му каже едно полезно нещо, което да направи в аварийна ситуация. При проектиране на „Гравитас“ не беше предвидена възможност за завързване на тяло с такава големина. Ако останеше да лежи неподвижно щеше да е много добре.
Атвар Х’сиал, която не можеше да види екраните, вероятно нямаше представа какво се беше случило, освен ако не можеше да го улови от естествено излъчващите се от Луис феромони. Той не беше намерил време да й съобщи, но сигурно вонеше от страх на пот. Във всеки случай от нея не можеше да очаква помощ.
Куинтъс Блум се обърна обвиняващо към Луис, но когато светлините изгаснаха, устата му остана полуотворена. Всички екрани станаха черни. Момент по-късно ръката на Глена го прегърна отзад и се спусна като прегладняло животно надолу по тялото му.
— Луис! — прошепна в ухото му. — Отново хиатус!
Не беше обаче. Беше по-сериозно и Луис го знаеше, макар никой друг да не подозираше. Той се отскубна от прегръдката на Глена. В този момент светлините се върнаха и екраните оживяха отново.
Ненда се пресегна към пулта с допускането, че каквото и да направи, няма да има голямо значение. За двете секунди, през които нямаше осветление, Дженезий беше изчезнал. На негово място се виждаше само въртящо се кълбо тъмнина.
Луис високо изруга. Той знаеше точно какво е това и не искаше да има нищо общо с него. Ще не ще, „Гравитас“ беше привлечен в черното торнадо на транспортен вихър на Строителите. Ненда имаше достатъчно време да се чуди къде и дали ще се появи някъде. Но по средата на тази мисъл вихърът изглежда се разпространи навън и обхвана цялото му, отдавна болящо го тяло.
Луис вероятно изкрещя. Не беше сигурен. Но един крясък беше оправдан.
През цялата минала нощ Глена, после Моо, а сега вихър. Не беше ли това повече, отколкото му се полагаше?
Глава 23
Минаха още два дни без никаква следа от Д’жмерлиа. С или без него Дариа трябваше да реши как тя и Калик да се измъкнат от вътрешността на Лабиринт.
Грижата за запасите на скафандъра с въздух и храна отпадна. Дариа почувства промяна в дишането, сякаш около нея в Анфракт имаше някакъв невидим вятър. Час подир час залата се преместваше. Във въздуха падаше и се разсейваше мъгла. Самите стени се движеха и се накланяха, за да се срещнат под леко различни ъгли. Ефектът беше най-забележим в оформения като клин край. Когато Дариа го разгледа, за първи път ъгълът между стените беше остър, не повече от няколко градуса. Сега тя можеше да пъхне облечената си в ръкавица ръка в широката междина достатъчно навътре и да докосне края с върха на пръстите си.
Последното решение, подобно на всички повратни точки в живота на Дариа изглежда дойде от само себе си. Тя се беше навела близо до края на залата, чудейки се какво може да се е случило на Д’жмерлиа. В следващия момент вървеше към тъмната фуния на входа.
— Хайде, Калик, вече научихме каквото можеше да се научи от това място. Време е да излизаме.
Не спря да се чуди за състоянието на другите зали или за кораба, който беше оставила там. Логиката беше добра, но твърде много логически анализи можеха да спънат действието. Дариа беше чувала, че оригиналният роден дом на човешкия вид, Земята, е дегенерирал в планета с интелектуално изостанало общество, защото нараснало използването на компютърни анализи за вземане на решение. На чисто логическа основа никой никога не би провел изследване, не би открил нещо, не би се радвал, не би пял, не би се стремял да постигне нещо, не би се влюбил, не би поел физически и психологически рискове от никакъв вид. По-добре да си останел в леглото. Това било много по-сигурно.