— По-лошо, Луис. Питам се какво може да ни очаква? Да предположим, че на Торвил Анфракт продължават да настъпват големи промени. Да допуснем, че тези промени накрая доведат до разпадане на мрежата Боуз. Да допуснем, че нашето пътуване от тази точка бъде ограничено до подсветлинна скорост…
— Не говори такива работи. Тогава ще останем в космически полет до края на живота си, само двамата, без никой друг в края на Вселената.
— Наистина мрачна перспектива… макар че е по-лоша за мен, предполагам, отколкото за вас. Но точно заради това ви събудих… Искам да ви попитам да рискуваме ли и да извършим бързо пътуване до Мандъл?
— И ти наричаш това риск? Действай… веднага въведи този нов летателен план в компютъра.
Атвар Х’сиал наведе глава в жест, общ за хора и сикропеанци.
— Вече е въведен, Луис, готов е за изпълнение. Не се съмнявах, че изправени пред тази алтернатива, отново ще сме на едно мнение.
Глава 3
Четири дни по-късно, когато бяха извършили шест прехода Боуз, Луис Ненда беше обзет от нови мисли. „Индълджънс“ беше на последната бавна, с подсветлинна скорост част от пътуването от Торвил Анфракт по посока от звездната система Мандъл към гигантската газова планета Гаргантюа. Корабът на Ненда трябваше да се намира там, където го бяха оставили по-рано, на Глистър — малкият изкуствен астероид, обикалящ по орбита около Гаргантюа.
Пътуването от края на Анфракт беше протекло без затруднения. Те не намериха никакви признаци за промени на Спиралния ръкав, които да изплашат Атвар Х’сиал. И това беше източник за безпокойствие на Ненда.
Той беше нисък мускулест мъж, роден на малката планета Карелиа (макар че сигурно не можеше да се върне там) в отдалечена част от територията на Зардалската общност. Атвар Х’сиал беше умна сикропеанка от един от водещите светове на Сикропеанканската федерация.
Той предпочиташе грубата откровеност, тя беше хитра и уклончива. Той можеше да убие в момент на ярост, тя изглежда никога не се гневеше, но беше в състояние да убие с хладна пресметливост. Двамата можеха да разговарят един с друг, защото много отдавна точно с такава цел на Ненда беше имплантирана специална приставка. Но с това общото между тях свършваше. Той и Атвар Х’сиал изглежда нямаха нищо друго общо помежду си.
И все пак…
За първи път се срещнаха на Куейк и Опал на звездната система Мандъл, закъдето пътуваха сега. Сродните души по някакъв начин моментално се сближават. Когато трябваше да се реши делови въпрос, Ненда знаеше, че не трябва да иска мнението на Атвар Х’сиал. Беше достатъчно да сподели собственото си мнение. Според възгледа на Луис Ненда всички разумни същества имаха едни и същи делови принципи. И какви бяха те?
Разумните същества не обсъждат тези въпроси.
Което означаваше, че ако Атвар Х’сиал някога е имала възможност да измами Луис Ненда без риск за себе си, тя сигурно го е направила.
Нуждата един от друг беше ги държала сплотени на Дженезий, но сега това беше отминало. Той не виждаше как тя би могла да го измами, но една добра измама никога не може да се открие предварително. И, разбира се, имаше друга причина, поради която той не беше добър обект за измама — единственото нещо, което притежаваше на този свят сега, когато неговият роб си беше отишъл, бяха дрехите на гърба му. Плюс неговият кораб „Хев-ит-ол“… ако някога изобщо стигнат до него.
Луис Ненда отново заспа неспокоен сън.
По-голяма част от пътуването до Мандъл прекара в сън или в опит за сън, доколкото постелката на чизъм полифем с форма на тирбушон позволяваше да се спи. Когато накрая дискомфортът и скуката го прогониха отново в командната зала, той намери Атвар Х’сиал заета. Тя беше нагласила електрониката така, че визуалните сигнали от дисплея на Ненда да се преобразуват в ултразвукови. Сега тя „виждаше“ онова, което виждаше и той, макар и не цветно.
Онова, което твърдеше тя като резултат от това „виждане“, изпълни Ненда с най-лоши подозрения.
— Точно както очаквах, Луис — каза тя. — На системата Мандъл има промени, и то големи. Вижте!
Ненда погледна дисплея с учудване и очакване. Екранът съдържаше образ на гигантската газова планета Гаргантюа. Атмосферата със смог от дисоциирани органични съединения показваше въртящи се оранжеви и тъмни червеникавокафяви ленти. Те светеха като висококачествен циркон ихезонит6, разделени една от друга от по-тънки черти и точки от синьо-бели амонячни облаци.
— Подредих го в една бърза по време серия от образи, за да видите веднага онова, което наблюдавах много часове, докато го открия. — Атвар Х’сиал се пресегна и дисплеят оживя. Гаргантюа започна да се върти около оста си и образът се ускори така, че равномерното десетчасово завъртане на планетата се извърши за по-малко от една минута.