— Можеш ли да разбереш този непонятен език? — Дариа говореше по частния канал на скафандъра.
— Не. Но мисля, че го познавам — Калик се движеше бавно на една страна, изучавайки от различни ъгли издутия цилиндър пред тях. — Това е език специфичен за световете на сикропеанския край, където федерацията граничи със съюза. Чувал съм го да се говори, но за съжаление не съм имал възможност да го изуча. Д’жмерлиа сигурно го разбира.
Чудесно. Идвай, Д’жмерлиа, където и да си!
— Стой неподвижна, Калик. Това са амбразури на оръдия.
— Зная — Калик преустанови страничното си рачешко придвижване, но сега тя вървеше напред.
— Позволете да попитам нещо. Кой е най-близкият артефакт до сикропеанския край?
Беше странно време за такъв въпрос, но той не изискваше никакво мислене. Информацията за всички артефакти на Строителите беше залегнала толкова трайно в паметта на Дариа, че отговорът последва автоматично.
— Краскал Екстеншън… както повечето хора наричат Енигма.
— Благодаря. Има ли населени светове близо до Енигма?
— Три. Хората ги наричат Розън, Лао и Нордстрьом по имената на първите хора изследователи на Енигма. Но доколкото си спомням на никой от трите няма хора. Всичките са с голяма маса, но аз не мисля, че можем да дишаме въздуха там.
— Което е един начин за избягване на териториален конфликт. Благодаря ви, може би имаме точно това, от което се нуждаем — Калик все още се движеше напред, следена от подаващи се от амбразурите зловещи дула. Тя включи външния предавател на скафандъра си и нададе серия пронизителни звукови, близки до свръхзвуковия диапазон викове. За слуха на Дариа прозвучаха като остър вой на циркуляр и съвсем не приличаха на завързаната реч, с която ги бяха поздравили от кораба.
Настъпи продължителна тишина, по време на която Дариа очакваше да бъдат разпръснати на атоми. Най-после от кораба дойдоха пронизителни крясъци.
— Чудесно. Това е тентредикски език или вариант на него, който мога малко да говоря — Калик махна с ръка на Дариа да тръгне напред с нея. — Обитателите на Лао са тентреданци. Те се смятат, поне биологически за мои далечни братовчеди.
— Братовчеди! Но те са готови да стрелят в нас — зловещите дула не се отклониха от целите си и Дариа можеше да види светещите кръстчета в тях. От кораба до ушите й дойде друг ужасен вой като последно предупреждение.
— Моите уважения, но аз не мисля така. Те просто изразяват собствената си тъга, тревога и объркване. Аз им казах кои сме и къде се намират. Тези новини ги разстроиха. Преди по-малко от половин час те и друг кораб-близнак на техния са влезли в Енигма да го изследват… Шестстотин светлинни години от тук — Калик вървеше директно към един люк отстрани на кораба. — Известно смущение от тяхна страна може би не е изненадващо.
Ходът на логиката на Калик, когато тя я обясни на Дариа изглеждаше абсурдно проста:
Първо: Оригиналното послание беше на език, използван в пограничния сикропеански район.
Второ: Тъй като корабът се беше появил от транспортната система на Строителите, само той трябва да е влязъл.
Трето: Входните точки на транспортната система са свързани с артефакти на Строителите.
Четвърто: В самия пограничен сикропеански район няма никакви артефакти, но Енигма лежи близо до артефакт.
Следователно, новодошлите вероятно са от свят, разположен близо до пограничния район и следователно — до Енигма.
От което загадката за Лабиринт и пристигането на кораба не ставаше по-малко объркваща. В цялата писана история нямаше свидетелство за транспортни вихри на Строителите — до преди една година. Сега отвсякъде изскачаха вихри и обезсмисляха всички използвани от човека средства за транспортиране със свръхсветлинна скорост.
В допълнение на това самият Лабиринт все по-очевидно се променяше отново. На борда на тентредикския кораб се предполагаше, че Дариа и Калик могат да го изведат обратно в открития Космос. Според Дариа тентреданците по-вероятно щяха да се измъкнат като насочат кораба си право към стените, отколкото да слушат нея. Нищо в Лабиринт не беше същото, както когато бяха влезли. И промените продължаваха.
Тя кимна към твърдотелното, тъпоглаво същество наведено над пулта за управление. Семейното сходство с хименоптите беше очевидно, но с техните червени очи, извити челюсти, стърчащи жила и блестящи черни и кафяво-червени ленти на корема тентреданците изглеждаха далеч по-очевидна заплаха от Калик. Бяха пет и с единия си пръстен от тъмночервени очи всички гледаха подозрително нея, а с другия Калик. Хименоптата сочеше към далечния край на залата — изглежда обясняваше нещо важно на пилота. В отговор тентреданецът жестикулираше и очевидно бурно възразяваше.