— Калик, чуваш ли ме?
— Разбира се.
— Тогава кажи на твоето приятелче, че той беше съвсем прав. Тук има кораб.
Дариа се поколеба. На този нямаше никакви следи от оръжия.
По повърхността му нищо не се движеше. Възможно ли беше това да е мъртъв кораб, напуснат, който плува в Лабиринт от векове?
— Калик, можеш да кажеш на тентреданците, че това не е техният кораб-близнак. Този е по-малък и с напълно различна конструкция. Отивам при него да го разгледам. Ако има някой вътре, ще се опитам да установя контакт.
Ето. Това беше начинът да се насили да предприеме опасно действие. Предай едно намерение и след това бъди твърде объркана да признаеш, че си се страхувала да го изпълниш. Дариа се чудеше как един професионалист би подходил към ситуация като тази. Възможностите изглеждаха малко. От самия кораб с нищо не показаха, че се интересуват от нейното присъствие.
Тя разгледа корпуса пред нея, после тръгна към единствения люк. Беше със стандартната конструкция, използвана навсякъде — от вътрешните светове на Четвъртия съюз до най-далечните райони на Зардалската общност. Дариа знаеше точно как работи. Нямаше никакво извинение за отказване и връщане към неприятната компания на тентреданците.
Дариа се пресегна към ключалката отвън на люка. Тя леко се превъртя. Отвори люка и го завъртя навътре.
Когато влезе вътре, Дариа мълчаливо се закле — ако излезе от тук жива, никога нямаше да се присмива на професор Мерада и на неговия тих спокоен живот в бърлогата му на Сентинел Гейт.
Глава 24
Ханс Ребка стоеше пред сестрите Трийл и силно усещаше тяхното нарастващо недоверие. Не можеше да ги вини. Старият термин на проблема беше „липса на доверие“.
Мади, Лиси и Катерина бяха се загубили във вътрешността на Парадокс. Бяха изправени пред евентуална гладна смърт, но това беше форма на смърт, която те разбираха.
После беше дошъл Е. К. Тали — мъж, който беше важен като основна сила, който можеше евентуално да им предложи спасение. Тогава Тали беше обяснил, че не е дошъл да ги спаси. Той самият беше в капан и не знаеше начин за излизане от него. И във всеки случай не беше мъж. След кратко обяснение, те му повярваха.
После се появи Ханс Ребка. Определено мъж и приятел на Е. К. Тали и донесе лошата новина, че затворът на Парадокс вече не е безопасен, както изглеждаше. Той ги поведе навън от залата — но не към безопасност. Заведе тях и „Мизантроп“ в дяволски мастилен водовъртеж, който нарече вихър и този вихър ги заизстисква като мокро пране, докато те не пожелаха да умрат.
Бяха оцелели. Но бяха ли спасени, когато накрая излязоха? Беше въпрос на гледна точка. Сигурно не бяха повече на Парадокс или на някое друго място, за което Ребка или Тали някога бяха чували. Бяха пристигнали в някакъв странен нов затвор. Ребка беше казал ясно, че доколкото знаеше, вихърът ги е запокитил на неизвестна територия. Той не можеше нищо да им каже за мястото. То можеше да бъде просто едно ново лобно място.
Появи се и Д’жмерлиа. Един извънземен, който сигурно не е бил с Ребка и Тали на Парадокс, форма на живот много различна от човешката, но форма на живот, известна на Ханс Ребка и Е. К. Тали. И обратно. Когато Д’жмерлиа се появи в „Мизантроп“, той поздрави другите весело като приятели, с които отдавна не се е виждал.
Очакваше ли се Ханс да обясни всичко това на сестрите Трийл?
Той не можеше да обясни нищо от това дори на себе си. Вместо да обяснява, започна да задава въпроси:
— Да преминем направо към въпроса — той убеди Д’жмерлиа да свали скафандъра си, след това затвори люка на „Мизантроп“ и го заключи. — Ти казваш, че заедно с Калик и Дариа сте отишли на Сентинел. Защо точно там?
— Ние знаем, че Сентинел е артефакт — отговори грубо Мади Трий. — Но кои, по дяволите, са Калик и Дариа?
— И двете са жени. Това трябва да те задоволи — Ребка откри, че гледа най-голямата сестра Трийл. Беше изкушаващо да започне игра между полове. Но това нямаше да реши нищо. — Съжалявам. Дариа Ланг е изследовател от Сентинел Гейт. Тя е съставител на Каталог на артефакти Ланг. А Калик е хименоптата, с която по-рано работихме всички. Д’жмерлиа, да не искаш да кажеш, че сега се намираме на Сентинел? Това по нищо не отговаря на описанието на Сентинел, което някога съм виждал.
— О, не — Д’жмерлиа беше объркан както всички други, но той очевидно беше доволен, че е с Ребка и Тали. Най-после имаше някой, който да взема решения вместо него. — Ние напуснахме Сентинел, защото той съвсем се беше променил и не беше такъв, какъвто го очаквахме. И отидохме на друг артефакт — на Лабиринт.