— Няма такъв артефакт! — Лиси изгледа Ханс Ребка. — Какво се опитвате да кажете? Ние познаваме каталога „Ланг“ не по-лошо от всеки друг. Там няма нищо, което се нарича Лабиринт.
— Това е нов артефакт — той не очакваше бележката да бъде приета добре. Така и стана.
— Глупости! Всички артефакти са отпреди милиони години — Леси се обърна към Е. К. Тали за подкрепа.
— Вие казвате, че вашите схеми не ви позволяват да лъжете. Кажете ми тогава, колко стари са артефактите на Строителите?
— Всичките са най-малко на три милиона години… с изключение на Лабиринт, който изглежда съвсем нов — Е. К. Тали се беше надявал на факти, а вместо това присъстваше на спор. — Ако позволите Д’жмерлиа да завърши обясненията си…
— Той е прав — неочакваната подкрепа дойде от Катерина Трийл. Тя беше хванала кичур от дългата си тъмна коса и замислено я дъвчеше. Социално приемливо поведение за Парчето на Дарби. Това направи Ханс Ребка почти да изпита носталгия за своя дом сред грубите условия на живот на Фемъс съркъл.
— Не ме интересува колко са стари — продължи Катерина. — Ще се задоволя само с три неща. Първо, искам да знам къде сме сега. Второ, искам да знам как ще излезем от тук и ще се върнем в открития Космос. И трето, не искам повече изненади — тя се обърна към Д’жмерлиа. — Продължавай.
— Но аз точно това се опитвах да ви кажа — Д’жмерлиа се чудеше, кога ще му бъде разрешено отново да говори. — Ние отидохме на планета, наречена света Джером, и след това на Лабиринт. Намерихме начин да влезем и тръгнахме по път, който ни отведе до централната зала. Бяхме принудени да оставим нашия кораб, „Майозоутис“, във външната част на Лабиринт. Затова, докато другите разглеждаха средната зала, аз се върнах да проверя кораба. Беше в същото състояние, в което го бях оставил. И тогава направих грешка. Вие разбирате, Лабиринт има трийсет и седем отделни секции или имаше, когато влязохме. Мисля, че сега има доста по-малко. Той продължава да се променя…
— Като всичко друго — каза кисело Мади.
— … но случайно минах през друга част на вътрешността и не можах да се върна там, откъдето бях тръгнал. Все още се мъчех да се върна на „Майозоутис“, когато видях вашия кораб.
— Спри тук — Мади вдигна ръка. — Нека се уверим, че разбираме какво ни казваш. Първо, ние сега сме точно в артефакта, наречен Лабиринт?
— Правилно.
— И Лабиринт е нов… затова не е в каталога „Ланг“?
Д’жмерлиа се поколеба и Мади улови това колебание.
— Нов ли е или не е?
— Дариа Ланг и всички останали ме убедиха, че е нов. Но не съм сигурен — Д’жмерлиа разказа какво беше видял при дългото си бродене из Лабиринт, за изсушените черни, прилични на прилепи фигури, за човешките скелети в древни скафандри и за отдавна измрелите петоки морски гиганти, различни от всичко друго в целия Спирален ръкав. А най-лошото от всичко за него бяха мълчаливите форми на дузина сикропеанци, толкова непроменени от смъртта, че ло’фтианските господари изглежда се нуждаеха само от дъх, за да се върнат към живот.
Когато завърши, слушателите останаха мълчаливи. Мади Трийл накрая се прокашля.
— Добре. Предполага се, че Лабиринт е нов, но на него има стари неща. Може би те са дошли по същия начин като нас. Но ако останем тук нищо няма да постигнем. Главното е дали знаеш път за излизане?
— Зная. И е много прост. Единственото, което трябва да се прави е да се следва посоката, в която нараства големината на спиралната тръба. Тогава човек стига до една от изходните точки.
— Чудесно! Това удовлетворява второто изискване от списъка на Катерина. Можем да излезем от тук. И аз казвам веднага да го направим. Ще имаме нужда от повече обяснения, но те могат да почакат.
— Ами Дариа Ланг и Калик?
— Сам каза, че те няма да имат никакъв проблем да достигнат до вашия кораб, а той е непокътнат. Ти не си могъл да намериш път за връщане от там, но вината за това е била твоя. Във всеки случай това е нашият кораб и ние ще го използваме, както решим. Катерина, ти чу какво трябва да направим. Ще вървим в посока на разширение на спиралата и тя ще ни изведе в открития Космос. Да тръгваме, преди да се е случило още нещо. Съгласна съм с теб, не искаме повече никакви изненади.
Мади Трийл се беше подпряла на стената на каютата. Неочаквано тя се изправи и наклони настрани глава.
Ребка, Тали, Д’жмерлиа и двете й сестри седяха пред нея. Но слабият звук, който чу, идваше зад нея. Беше въздушният шлюз на „Мизантроп“. Той се отваряше и затваряше на молекулярните си панти.