Дариа поклати безнадеждно глава и посочи към „Мизантроп“, все още неподвижен до нея.
— Хайде да се качим в него и там да поговорим. По-лошо не може да стане, а аз не искам да съм навън, когато пристигне следващата пратка.
Дариа грешеше. След пет минути вътре в „Мизантроп“ стана много по-лошо, защото за по-малко от това време пристигна следващата пратка. Намирайки отворен път между залите, влезе Калик с двама от тентреданците.
Изследователският кораб на сестрите Трийл беше проектиран с площ за трима души екипаж и двама допълнителни пътника. В момента вътре бяха натъпкани трите сестри Трийл, Ханс Ребка, Е. К. Тали, Д’жмерлиа, Луис Ненда, Глена Омар, Куинтъс Блум, Атвар Х’сиал, Калик и двама все още анонимни тентреданци. Плюс, разбира се, Дариа.
Щеше да е по-добре, ако се прехвърлят на „Гравитас“, но сестрите Трийл отказаха да се качат на кораб, който не можеше да лети със свръхсветлинна скорост. Както посочи Катерина, всеки, който напусне Лабиринт с подсветлинна скорост, рискува да пътува безкрайно дълго до дома. Присъствието на „Гравитас“ на живо възрастно зардалу беше от по-малко значение. Мади и сестрите й просто не повярваха на Луис Ненда, а неговият коментар, че минаването през вихъра на Строителите е променило отношението на зардалу към космическото пътуване и го е сломило, взеха като украса към една невероятна измислица.
Не всички заприказваха веднага. Само така изглеждаше. Единственото щастливо същество от всички видове изглеждаше Куинтъс Блум. Той се усмихваше и щом отвори скафандъра си започна да изнася лекция на всеки, който беше готов да слуша.
— Точно както очаквах — гърбавият нос беше вдигнат високо от задоволство. — Събитията протичат точно според моята теория.
Дариа не си спомняше да са протекли така. Тя погледна Блум и после внимателно огледа всички останали, натъпкани в каютата. Израженията на лицата на извънземните и на Е. К. Тали бяха неразгадаеми, но останалите бяха като отворена книга. Мади и Катерина бяха нервни и нетърпеливи, желаещи да напуснат Лабиринт колкото се може по-скоро. Беше само въпрос на време да изхвърлят всички от кораба си и да отлетят. Може би те бяха умни. Тяхната русокоса сестра, Лиси, моментално беше завладяна от чара на Куинтъс Блум. Нейното силно подозрение към мъжете беше изчезнало и тя стоеше пред него с отворена уста и поглъщаше всяка казана от него дума.
До Лиси и Блум стоеше Ханс Ребка в обичайното си настроение при криза, следейки всичко и всички, резервиран и сериозен. Той забеляза, че Дариа го гледа и силно се смути.
Ребка пренебрегна всички други и отиде при нея.
— Дариа, трябва да поговорим.
— Така ли? — тя го погледна хладно. — Нямам какво да ви казвам. А и сега е възможно най-лошото време за приказки.
— Може да е най-лошото време, но това е може би единствената ни възможност. Независимо какво ще се случи с нас, искам да изясня нещо.
— Предполагам искате да ми кажете, че Глена Омар е била случайно в спалнята ви и между вас нищо не се е случило…
— Не. Това няма да е вярно. Зная, че ви наранявам. Но Глена наистина не означава нищо за мен и никога не е означавала. Аз също никога не съм означавал нещо за нея. Аз бях просто друг мъж, когото да прибави към колекцията си, друг трофей за стената на нейната спалня.
— И защо трябва да ви вярвам?
— Дариа, само я погледнете. Погледнете и Луис Ненда. Не можете ли да разберете? Какво мислите, че са правили двамата?
Ненда стоеше на четири крачки от тях. Той изглеждаше изтощен. Мургавото му лице бе по-бледо от обикновено, а под очите му имаше тъмни следи от ожулвания. Застанала близо до него, Глена Омар отъркваше рамене о неговите. Глена — Дариа реши, че сигурно настъпва краят на света — не беше гримирана, дългата й коса беше пусната назад и небрежно отметната от лицето. Тя също изглеждаше уморена. Но цялото й тяло говореше за умора и задоволство.
Гледката предизвика у Дариа силно чувство на раздразнение, насочено съвсем не към Ханс Ребка.
— Сега не можем да говорим — каза тя. — Може би по-късно.
— Ако изобщо има по-късно — Ханс хвана ръката й. — Ако няма, искам да ви кажа, че съжалявам.
— Няма да има по-късно, ако не престанем да говорим, и не се заемем да направим нещо — но Дариа не издърпа ръката си. Вместо това тя насочи вниманието си към Куинтъс Блум, който единствен в каютата изглеждаше с повишено настроение.
— Вие казвате, че сте предсказали всичко това? — тя прекъсна словесния поток на Блум, насочен към Лиси Трийл. — Не си спомням такова нещо.