— Значи не сте внимавали — гърбавият нос се обърна агресивно към нея. — Въпреки моите обяснения на Сентинел Гейт, предполагам, че вие все още не приемате природата на Строителите. Защо иначе ще идвате непоканена на Лабиринт?
Непоканена. Като че ли Блум беше собственик на артефакта. Но той продължи.
— Последните събития дават убедително потвърждение за онова, което се случва. Да разгледаме доказателствата. Първи факт: Парадокс се свива и изчезва, а Ребка и останалите от тях посредством вихър на Строителите са транспортирани на Лабиринт. Втори факт: Торвил Анфракт се променя до неузнаваемост и докато все още се извършва тази промяна, посредством друг вихър моята група е изпратена тук.
Дариа се вгледа в блестящата усмивка и неестествено веселите очи и разбра една голяма истина за себе си. И тя, и Куинтъс Блум бяха амбициозни, и двамата умни, и двамата упорити учени, и двамата посветили се на Строителите. За повечето наблюдатели те може би изглеждаха съвсем еднакви. Но имаше една разлика и тя беше решаваща. Дариа беше от дясната страна на разграничителната линия между големия ентусиазъм и фикс идеите. Блум някъде по пътя от детството си на света Джером беше пресякъл тази линия. Той беше луд. За него нищо в живота му не беше по-важно от това да излезе прав. Беше му психически невъзможно да приеме идеята, че може да не е прав.
Детето е предвестник на мъжа. Орвал Фриймонт, първият учител на Блум на света Джером, беше разбрал точно природата на младия Джон Джонс или Куинтъс Блум.
Дариа сравни отново неговото изражение с това на всички останали. Те бяха в беда, може би през следващите два часа ги очакваше смърт. Някои може би щяха да кажат, че Куинтъс Блум е невероятно смел, защото беше толкова весел и самоуверен. Истината беше друга. Блум не изпитваше страх, защото му липсваше способност за това; не се страхуваше, защото опасността не означаваше нищо за него. Единствено, което имаше значение за него беше потвърждение на теориите му за Строителите.
Които, според Дариа, съдържаха един фатален недостатък — бяха погрешни. Може би тя нямаше да може никога да убеди Блум в това, но чувството й за собствено достойнство я задължаваше най-малкото да му каже, че на света има и други идеи. Времето и мястото бяха неподходящи за спор. От друга страна може би, както беше посочил Ханс, друга възможност нямаше да има.
Дариа заобиколи Лиси Трийл и застана пред Куинтъс Блум.
— Никой не отрича, че артефактите се променят. Аз дори съм съгласна, че те изглежда изчезват. Но това са само наблюдения. Те не дават обяснение защо става това.
— Скъпа ми професор Ланг — Блум саркастично превърна титлата в обида. Невероятно, въпреки хаоса около тях, той се намираше в обичайното си снизходително менторско настроение. — Аз мога да дам това обяснение дори никой друг да не може. Всичко е част от проста логическа последователност от събития. Както ви казах по-напред, артефактите на Строителите са поставени в Спиралния ръкав от бъдещето, от нашите потомци. Когато тяхната цел бъде постигната, артефактите ще изчезнат… Както и вече изчезват. Може би ще попитате какво е самият Лабиринт? Той е нов артефакт. Тогава защо е бил създаден и защо сме докарани тук? Ще ви кажа. Нашите потомци са любопитни. Те не се задоволяват да научат за нашето време само от историята. Те искат лично да го видят. Лабиринт е последният артефакт, преходен, крайна станция, на която се изпращат интересните неща от всички други по-стари артефакти. Разбрах го още щом видях моите първи пет зардалу. Единствените живи зардалу са на планетата Дженезий, но аз видях мумифицирани тела по-рано… На Лабиринт. Тези трупове трябва да са от някой друг артефакт, където са пристигнали най-малко преди единайсет хиляди години, преди Голямото въстание. Същото се отнася за всички артефакти. И след като процесът на пренасяне завърши… което ще стане много скоро… Лабиринт ще се върне към далечното бъдеще. Който и каквото е на Лабиринт по това време, ще отиде с него. Аз възнамерявам да отида с него. И ще посрещна Строителите… нашите собствени далечни потомци! Това не е ли най-прекрасната перспектива в цялата Вселена?
Беше вълнуващо. Дариа почувства собствената си положителна реакция. Застанала до нея, Лиси Трийл кимаше ентусиазирано. Куинтъс Блум беше адски добър агитатор. Той умееше да внушава доверие.
Ала ужасно грешеше.
Дариа никога нямаше да стане такъв убедителен агитатор като Куинтъс Блум, но нейният престой на Лабиринт й беше осигурил много време да подреди мислите си.