— Казаното от вас звучи добре, но то оставя без отговор много въпроси.
— Така ли? Бих желал да посочите поне един, който има някакво значение — Блум все още се усмихваше с извити в дъга вежди, зад блестящите бели зъби се виждаше дългия му розов език. Но сега цялото му внимание беше съсредоточено върху Дариа. В натъпканата с шумни хора и извънземни каюта общуването беше станало подчертано персонално.
— Точно така — Дариа си пое дълбоко дъх. — Точно това ще направя. Първи въпрос: Всички признават, че артефактите на Строителите са тук най-малко отпреди три милиона години. Някои от тях са дори по-стари. Хората и другите видове са в Космоса само от няколко хиляди години. Ако Строителите са наши потомци, какъв е бил смисълът да се пренасят техни артефакти толкова отдавна? Те са били без значение за хората почти през целия им живот.
— Несъмнено…
— Още не съм свършила. Втори въпрос… и по-важен. Вие сте намерили пътя си в централните зали на Лабиринт и сте открили как да разчетете полиглифите. Моите уважения за това… То е едно поразяващо постижение. Не зная дали без вашия пример Калик и аз някога бихме разбрали, че това са потенциални послания. Но знаейки го ние самите дешифрирахме рисунките по стените. Обърнете внимание, че не казах стена, а стени. Всяка една от тях изобразява различна серия от изображения на Спиралния ръкав — минало, настояще и бъдеще. Предполагам, че вие не сте били в същата централна зала, в която бяхме ние. Но все пак сте били в хексагонална зала с шест стени. Обзалагам се, че пет от тях изобразяват история, различна от тази, която ние знаем. И тук възниква въпросът, всъщност два въпроса. Защо заедно с историята, която показахте, не показахте и алтернативни истории? И преди да съм свършила, нека да ви задам и един трети въпрос: Защо Строителите са избрали такъв странен начин да изобразяват информация, построявайки в три измерения сериите от образи върху стени?
Дариа се спря да си поеме дъх. След като започна да задава въпроси й беше трудно да спре. Тя забеляза с непочтено задоволство, че усмивката беше изчезнала от костеливото лице на Куинтъс Блум и той се беше намръщил.
— За да отговоря на тези въпроси ще е необходимо, разбира се, допълнително проучване. Но, ако останем тук, ние скоро ще имаме възможност да поставим директно въпроси… на хората, които са създали артефакти, Лабиринт и полиглифи.
Блум посочи дисплеите на кораба, които през последните няколко минути Дариа беше престанала да гледа. Вътрешната структура на Лабиринт се рушеше. Стените изчезваха, пролуките между залите се разширяваха. Дариа видя половин дузина други зали как се сляха една с друга като сапунени мехурчета. Във всяка една имаше смущаващи неясни очертания на активност. Тя видя три нови образуващи се вихри, дузини малки точки, които можеха да са фигури в скафандри и три кораба с непозната конструкция.
— Съмнявате ли се — продължи Блум, — че самият Лабиринт се променя? Че се подготвя да се върне в бъдещето?
— Променя се, да. Но Лабиринт не е от бъдещето нито отива там — сега дойде критичният момент. — Аз мога да отговоря на всеки от поставените от мен въпроси, за които вие твърдите, че е необходимо допълнително изследване. И мога да го направя сега. Защото разбрах природата на Строителите.
Изведнъж оживените лични разговори престанаха. Ханс Ребка слушаше съсредоточено, същото правеха Луис Ненда и Глена Омар. Калик и Д’жмерлиа бяха прекратили разговора си с Атвар Х’сиал и също гледаха към Дариа. Наведен под раковината на сикропеанката Д’жмерлиа несъмнено предаваше феромонен превод на всичко. Усетила съкрушителната увереност на Блум, Дариа почувства собствените си съмнения. Но моментът не беше подходящ да се оттегли.
— Да започнем с по-лесния въпрос. На другите стени на вътрешната зала вие сте открили алтернативни истории на Спиралния ръкав. И сте решили да не ги показвате на вашите семинари, защото те противоречат на предлаганата от вас теорията. Можете ли да го отречете?
Каменното изражение на Куинтъс Блум беше достатъчно красноречив отговор.
— Затова съм сигурна, че вие знаете главното във всичките тези алтернативни истории — продължи Дариа, — макар никой друг да не го знае. Аз имам със себе си половин дузина серии, които ще покажа ако някога излезем от тук и някой пожелае да ги види. Но мога да ги резюмирам. Във всяка алтернативна история възниква вид или група видове, които колонизират и населяват Спиралния ръкав. Понякога видът е един от добре познатите ни, понякога такъв, който никога не сме срещали. Понякога развитието се е случило далеч в миналото, много преди появяване на историческата сцена на хората. Но във всички случаи при придвижването ни в бъдещето някой единичен вид постига господство. А след това, независимо кой вид управлява, колонизацията най-накрая е отхвърлена. Спиралният ръкав остава празен, без население и цивилизовани светове… Първата ми мисъл, която ми дойде, беше най-проста. Това бяха не алтернативни истории, взети от действителността, а някаква фантастика. Изглеждаше невероятно, но можеше ли някой да знае? Може би Строителите са имали своя идея за развлечение. Фантастиката изглеждаше по-вероятна от алтернативата — наблюдаваното от нас с Калик в известен смисъл беше реално.