Николай Теллалов
Слънце недосегаемо
роман-изповед
Вяра Крушкова
Владимир Полеганов
Владимир Зарков
Владимир Венков
Виолета Кецкарова
Валентина Димова
Валентин Иванов
Бранимир Събев
Атанас П. Славов
Антония Дончева
Антон Попов
Антон Валяков
Анелия Стойкова
Анелия Иванова
Ангел Петров
Александър Василев
Крум Станоев
Констанца Христова
Константин Дичев
Калин Ненов
Искра Христова
Иван Петров
Евгения Буда
Добрин Махлянов
Димитър Петров
Димитър Панайотов
Дилян Благов
Даниела Соколова
Даниела Сиракова
Григор Гачев
Георги Мичев
Габриела Петрова
Янчо Чолаков
Юрий Илков
Тихомир Димитров
Стефан Караманов
Стефан Василев
Славена Илиева
Симеон Шопов
Радосвета Гологанова
Пламен Младенов
Петър Руевски
Павел Панайотов
Нели Иванова
Мирослав Моравски
Мая Стойкова
Мария Гуглева
Манол Дончев
Лора Бранева
Приликите с действителни събития и хора не са случайни, но героите ВЕЧЕ никак не са свързани с действителни лица. Останаха събитията, но и те повече приличат само на себе си.
На всички, които ме вдъхновиха —
На всички, които ми дадоха рамо да започна,
продължа и поставя последната точка —
На всички тях —
благодаря.
Отзиви
Четвъртият роман от цикъла на Николай Теллалов, започнал с „Да пробудиш драконче“, е грандиозен не поради най-големия до този момент обем от над 1000 страници, защото размерът не е гаранция за качество. Не поради увлекателния си стил — други книги също са увлекателни. Когато ви каним в света на „Слънце недосегаемо“, имаме предвид паралелна реалност, населена с народите на съществата от българската митология: народи със свое общество, закони, развитие и бъдеще — първокласна научна фантастика с атмосферата на епично фентъзи. Грандиозността е в мащабите на това приключение, написано от българин за българи, и същевременно космично и разпростряно сред хилядолетия.
В него има светостроителство, но то не е нито самоцелно, нито по-важно от фабулата или посланията. Теллалов е написал истински роман — с много пластове и вълнуващи съдби на героите, реалистично изобразени битки и безмилостни нравствени избори. Мен лично, като читател, изгълтал хиляди модели на чуждопланетни социуми, ме респектира сериозният опит на младия писател да изгради достоверна структура на общество, съставено от змейове — разумни същества, всяко от които притежава сили и могъщество колкото тежко бронирана бойна единица, и същевременно има богата душевност. Като прибавим към това, че средната възраст на змейовете е над 2000 години, можем да си представим каква неимоверно трудна задача си е поставил Николай Теллалов. И се е справил!
Героите му — и змейовете, и хората, дори халите и вампирите, са релефно доказани същества, които говорят и действат според особеностите и ценностите си. И същевременно, змейовете, посетили нашата реалност, предлагат гледна точка, която критично оценява състоянието на обществото ни, без дидактиката на „осъдителството“. Теллалов е намерил тънката граница между отчуждението и топлотата, която прави книгата му истинско събитие.
След излизането на „Слънце недосегаемо“ българската фантастика може да смята, че има поне един цикъл романи, сравним с епосите, създадени в англо- и рускоезичния фантастичен свят.
За пръв път се срещнах с Ники Теллалов на 11 март тази година на сбирка в софийския клуб за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“. Нямаше как да пропусна сбирката — исках да се запозная с човека, който за мен е един от най-добрите съвременни български автори. Темата бе предстоящото за издаване „Слънце недосегаемо“ и Ники. Още от самото начало ми направи впечатление скромността му и липсата му на превъзнасяне. Останах очарован от неговата чистосърдечност и непрестореност: отговаряше на нерядко коварните въпроси на присъстващите искрено, без да се замисля, и когато нещо му бе неизвестно, просто отвръщаше: „Не знам“, прекратявайки всякакви по-нататъшни безсмислени дискусии. Сърдечно усмихнат, той се подписа на моето „Драконче“ (първо издание) и със своето позитивно излъчване затвърди убеждението ми, че истинският автор е преди всичко добър човек.
Какво да кажа за „Слънце недосегаемо“? То е венецът на сагата, започнала през 1998-а с „Да пробудиш драконче“ — едно от най-тиражираните български фентъзита, претърпяло досега три издания, всичките от различни издатели. Змейската сага продължи с „Царска заръка“ (2001) и „Пълноземие“ (2003). И ето, най-накрая, след толкова години чакане, мечтаната книга е в ръцете ни. Книга от една поредица, която няма аналог в българската литература. Няма друга такава, в която да се преплитат научна фантастика, фентъзи, магически реализъм, българска митология, алтернативна история… И любов. Любов, която се разгаря отвъд представите за обикновени мъж и жена. Любов, която оцелява непокътната дори през убийствените вихри на времето и безкрайните ледени простори на Космоса. Защото Любовта е по-силна дори от смъртта.