От всички срокове, които фигурират в Изповедта, достоверна е единствено продължителността на подготовката на атлантите, фактически Великия Атлант, за повторно и решаващо нахлуване в Долната земя — почти сто и двайсет години. За тинга на Голямото ято изминават 60 тина — заради различния времеви поток в двете реалности.
Още около 11900 г. пр.н.е. обединените от изключително силния вожд-екстрасенс, бъдещия Велик Атлант, жители на архипелага предприемат ловни експедиции към континентите, при което варварски унищожават млади животни от едрите видове — особено мамути.
Приблизително през 11800 г. пр.н.е. се случват междуособиците на архипелага, провокирани от първото „прераждане“ на Магьосника. Скоро след това започват истинските нашествия на атлантите, чиято цел, ако се вярва на Магьосника, била да „приобщят“ към своята религия, култ към слънцето, еволюционно по-старите хоминиди (Старите и Древните).
Основания да се смята, че атлантите са автори на първите религиозни походи, дават самите думи на Магьосника, но не в Изповедта му, а по свидетелство на запазената в змейските крипти негова Сянка. Разбира се, шарканите не позволяват масово запознаване с детайлната история на Атлантида, поради убедеността си, че подобни знания трябва да се изучават строго индивидуално, според готовността на дадена личност.
Във всеки случай, който се е добрал до Долната земя и е поискал да види летописите за Атъл-Диин, не му е било отказано. А впоследствие, запознатите не желаят да коментират наученото. „Иди и сам прочети!“ — казват обикновено.
Затова приведената тук историческа справка представлява реконструкция от свободни за достъп фрагменти информация. Но няма сериозни основания да се съмняваме, че в общи линии тя е правдива.
Със сигурност се знае точната година на Първото нашествие на атлантите в Долната земя и тя е 11652 г. пр.н.е. Тя е и началото на Първото събрание на Голямото ято, свикано след отблъсването на агресията. Съвещанието — Тинг, както се произнася с човешко гърло — траело 110 земни години, във всеки случай през 11542 г. пр.н.е. последвал опитът за реванш (13540 години преди посещението на Алванд и Крилан в света на човеците).
Великият Атлант премълчава в Изповедта, че 41 години преди фаталния Втори поход армиите му подновяват терора си по всички достъпни им континенти. Атлантските набези са съпроводени с мащабни опожарявания в Африка и още по-стръвен зооцид, с цел да уморят от глад непокорните им неандерталски племена. Вероятно тъкмо тази постъпка бележи прелом в мненията на Тинга и змейовете започват да се обръщат към намерението да унищожат първата кроманьонска цивилизация.
И така, в година 11542-ра преди новата ера, подчинените на волята на Магьосника атланти, въоръжени с ментална технология за въздействие върху материални обекти, се прехвърлят през дремещите змейски Проходи към Ишчел. Шарканските Мъдреци обръщат Проходите така, че войските се телепортират на повърхността на Луната, където са избити за няколко секунди с концентрирани слънчеви лъчи, чието въздействие е сходно с прилагане на особен вид атомно оръжие, при което основен поразяващ фактор е светлинният импулс.
Следите от това събитие вероятно са смутили американските астронавти или намерението им да кацнат в района на десанта на атлантите е било осуетено, за да не видят тези следи. Катастрофата на „Аполо-13“ обаче няма нищо общо с това, апаратът е бил повреден заради опасността да се натъкне на зертона на канарчупа Зора и отговорност за аварията са поели ламите от свитата на Господарката, съпруга на един от Премъдрите шаркани.
Какво се случило на самата Атлантида е известно. И не толкова заради изригналите вулкани; пепелта от пожарите в континенталните гори, последици от опити на Магьосника с телепортиране на материя от недрата на Слънцето, запрашила земната атмосферата и предизвикала няколко по-студени зими. За кратко Ледниковата епоха сякаш се завърнала. Но рецидивът на заледяване не продължил дълго и само след половин век климатът се стабилизирал и продължил да се затопля.
Платон в крайна сметка е бил прав в едно отношение — гибелта на Атлантида е настъпила за по-малко от денонощие. Само че датата, посочена от античния философ и довела до твърдението, че Атлантида е потънала през 9570 г. пр.н.е., е наистина недоразумение. Но то не се дължи на погрешно прочетени древноегипетски числителни от Платон, просто египтяните са записали дата, ала според неземно летоброене.
Откъде са знаели египтяните за Атлантида? Най-вероятно от самодивски родове, които по-късно се преселили в Тракия; оттам иде доверието на египетските жреци, и без това вече приобщени към елинистичния свят, към учения, който идвал от земите, обитавани от приятелска на шарканите раса…