Покрай брачните ритуали сармаците случайно и почти несъзнателно открили възможността да преминават от една реалност в друга — концентрирайки свободната енергия от околната среда, за да въздействат върху материални обекти (явление, наречено епохи по-късно от хората „магия“) — и благодарение на това бързо колонизирали достъпните им слоеве действителност. Различните условия в различните реалности, сред които най-драстичната — разликата в броя на слънца и луни, гравитация, налягане и температури, довели до разделянето на сармаците на лами и змейове. Ламите в известен смисъл представлявали регресия по отношение на физиологията; те например се върнали към снасяне на яйца, които издребнели и заприличали на хайвер, също така заели водни площи и крилете им се превърнали в перки. Но в интелектуално отношение ламите се развили по-бързо, което принудило змейовете да сторят същото.
Огнедишането у мъжките се променило на мятане на мълнии — съзнателен акт на въздействие върху организма, по-специално върху органа за ориентация, сроден с електрическите органи у някои земни риби. Последвали ги женските, които изобщо нямали специални органи за генериране на електричество.
От този момент змейовете и ламите придобили, състезавайки се, същински разум и, след като се убедили, че не могат да се надвият, започнали да си партнират под формата на ритуално съперничество. Общо и двата клона на шарканската раса съзнателно доразвиват възможностите на организмите си да извличат нужните вещества от растителната храна във възрастно състояние, без това да има негативни последици за умствената и физиологическата им активност. Ламите отново се научили да летят, използвайки „магия“ за подемна сила и селекция на личинките си, за да приспособят наново перките за аеродинамични упражнения. Змейовете пък окончателно се разделили на моногамни двойки, а традицията на миграциите към по-благоприятни за отглеждане на малките места се превърнала в обичая им да се събират заедно само когато било необходимо да решават възникнали въпроси, твърде непосилни за самотен шаркан или двойка.
Еволюцията продължила като история на разумна раса.
Шаркански мироглед
Според змейовете, като към подобни възгледи се придържат и ламите, но с различни акценти, всичко живо, а донякъде и неживо се подчинява на шест първични импулса-емоции-мотива. На ниво разумни същества или поне такива, които използват развита реч, те се делят на „нежелани“ и „предпочитани“. Страх, Завист и Мързел се смятат за причиняващи повечето негативни чувства и водят до постъпки, от които индивид или популация деградират, но винаги следва да се помни, че „от една точка в пространството винаги може да се полети нагоре или надолу; падането и пикирането не е едно и също, както и издигането често си прилича с движение под принуда на взрив, когато положението е извън контрол“. Така Страхът е здравата основа на предпазливостта, инстинкта за самосъхранение; Страхът е съставка на някои форми на загриженост, привързаност, а в най-градивната си трансформация може да достигне до Съмнение — важен инструмент при боравенето със седмата първична емоция-мотивация, която приблизително се превежда като „Информация“.
Завистта, която по принцип е хипертрофирало Желание и подтиква да отнемеш това, заради което завиждаш, може да те накара да развиеш желаното качество или да намериш желания обект другаде, без да го крадеш, дори да си го направиш. От друга страна, задоволената завист потенциално е способност да се замислиш над действителната стойност за теб на онова, което си придобил, понеже го е „притежавал“ някой друг. Когато откриеш, че си се борил за нещо, което всъщност не ти трябва, научаваш кое е ценно и кое — излишно. Оттук и схващането на змейовете, че истинските съкровища са личните качества, а не материалните обекти. Всъщност, на много ранен етап се стига до извода, че всичко трябва да е материално, а „нематериалните“ неща са проява на активността на материални обекти. Един надпис например е материален обект — слой мастило, подреден по определен начин. Съдържанието на надписа е „идеално, духовно“. Но е такова само когато материалният обект „мозък“ възприеме съдържанието на надписа, посредством напълно материалните сетива и нервни импулси, а после и биохимични реакции в аналитичната част от мозъка — тоест чрез функцията си като материален обект, която функция е „съзнание“. Следователно, решили първите змейски Мъдреци, всичко в този свят е материално.