Мързелът, който всъщност е склонността на всяка система към регрес и увеличаване на ентропията, създава навици, които спестяват нуждата всеки път нещата да се започват отначало. От друга страна, навиците водят пак до мързел. Нежеланието да се прави нещо без причина обаче носи в себе си зародиша на изобретателността и избора да поразсъждаваш как по-лесно и по-изгодно да свършиш нещо, което се налага да се свърши, но не е приятно.
По този начин „негативните“ първоначала дават избор да се използват „позитивно“. По същия начин и „висшите първочувства“ могат да поведат към принизяване.
Любовта, в основата си нагон за продължаване на рода, исторически свързана с творческа дейност, за да бъде заслужена в чисто физически смисъл, като че ли няма негативни прояви. И според змейовете, наистина е така. Още в зората на своята история, те установили, че различаващите се по начин на мислене заради половите си хормони змейове и змеици могат да съчетават различните си похвати на концентриране на свободна енергия, тоест да правят „заклинания“. За постигане на синхрон в това общо действие е било задължително партньорите да се ценят взаимно, тоест — да се обичат. Концентрирането на енергия и черпенето ѝ от околната среда само по себе си се явява за една двойка източник на удоволствие, който може да се съчетава и с чисто сексуалното ѝ използване.
Случва се обаче светът да престане да е важен за двойката, когато партньорите са си самодостатъчни. Тоест, Любовта може да тласне към Заблуда. Безконтролното правене на магия може да увеличи Потока, преминаващ през лещата на слятото съзнание, изпаднало в еротичен екстаз, и да изпепели тази леща, дори ако преди това не е предизвикало чисто физическа екзо- или ендотермична катастрофа в околната среда. Поради тази причина се стигнало до заключението, че запазването на индивидуалността е нещо важно за оцеляването на расата и средата на обитаване, защото Любовта е твърде могъща сила и никой не бива да дръзва да мисли, че може да я овладее. Астрономическите наблюдения и осмислянето на източника на енергията на звездите като Обич, сливане на леки ядра при термоядрени реакции, утвърдило мнението на шарканите, че любовта е в основата на градивните, но и разрушителни процеси във Всемира. Тоест — че е първична сила, която у живите същества се наблюдава като обикновен полов нагон, сетне привързаност и обич във всичките ѝ форми.
Понеже Любовта, дори когато разрушава (разчиства мястото), е градивна сила, творческа енергия, обратното ѝ е Страхът, който даже проявен като инстинкт за самосъхранение, е предимно деструктивен. Страхът, смесен с Любовта, дава Ревност, но при различна подчиненост е отговорност и стремеж към самоусъвършенстване. Омразата, според шарканите, е продукт на Страха и Завистта, двете заедно или всяка отделно. Следователно, Омразата не е първична и сама по себе си не ръководи Живота като явление и процес.
На Завистта се противопоставя Възхитата, самият акт на отказ да поискаш да отнемеш, а вместо това да отдадеш дължимото и да се опиташ да постигнеш нещата сам. Фактически Възхитата е пак завист, но употребена „достойно“ и „разумно“, при това на елементарни прояви на Възхита са способни и животните без реч, което означава според Мъдреците, че не съществува рязка качествена граница между разума и животинското състояние. Такъв качествен преход, според змейовете, съществува в състоянието на разумност, нарича се „Осъзнаване“ и изисква непрестанно усилие да се задържиш на „стръмния връх на Равновесието“, защото умът „винаги може да заспи“.
Под Равновесие шарканите разбират динамично равновесие, на практика крайно неравновесна система, способна да даде развитие към усложняване и обогатяване, но и заплашена от срив към регресията и упадъка. Процъфтяването не е задължителен белег на постигнато Равновесие.