Завлабът смачка пръстите си.
— Предполагам… това е лично мнение, научният съвет засега няма общо решение… че външната среда може да не е крайно неблагоприятна за дракуса.
Контрольорът замълча. После се обърна към екраните, по които играеха цветни графики.
— Покажете ми го!
Спецът-завлаб даде знак на единия от тримата оператори. Мониторите се покриха с мимолетни смущения и после изображението на дракуса възникна върху тях — от няколко ракурса.
Контрольорът се втренчи в създанието, тялото му на атлет се стегна.
Спецът заговори монотонно:
— Обърнете внимание на характерните белези на хищник — дълги остри зъби, които да късат плът, без да я дъвчат, относително мощни за възрастта и телесната му конструкция нокти по четирите крайника, а даже и на лактите на предните лапи, нокти по крилете… някои мои колеги се съмняват, че това са криле, тоест органи за летене. Колегите ми поддържат хипотезата, че тези израстъци всъщност служат за температурна регулация, понеже създанието е аналогично на биологичния клас рептилия… Вижте и подобното на жило образувание на върха на опашката! Обърнете внимание също върху рогчето на носа, очевидно то е в процес на атрофия, навярно е служело само за разчупване на яйчената черупка…
Контрольорът гледаше създанието като омагьосан. Особено го привличаха големите бледозелени очи с вертикални зеници. Съществото примижа за кратко, без да мигне. Лежеше свито на кравайче в ъгъла на доста просторния бокс.
Хм, голямо помещение са отделили тукашните архитекти за изпълнение на екзекуции…
Спецът не спираше да дудне:
— … тежи в момента почти десет килограма, а при изваждането му от линкора беше единайсет точка петстотин и девет килограма, дължина метър и трийсет от носа до края на опашката, височина около седемдесет сантиметра изправено. Размерите не са претърпели промяна… Телесна температура четирийсет и две, колебае се, но никога не пада под трийсет и девет, при дразнения се покачва до петдесет… удивително откъде черпи енергия… Интересно и засега необяснено явление регистрираме по отношение на температурата в самия бокс, тя постоянно пада, затова подгряваме помещението с карбонови радиатори…
— Колко интелектрона анализират съществото? — поинтересува се комисарят.
— А… нито един.
— Защо? — остро попита Контрольорът.
Завлабът се омърлуши:
— Задействаха се системите им за сигурност. Веднага щом бяха включени към сензорите, монтирани в бокса…
— Какво значи това? — комисарят напрегнато чакаше отговор.
Спецът късо, като в конвулсия, размаха ръце:
— Не знам, не съм специалист по интелектроника. Аз съм биолог, основен профил — поведенчески модели на ксенобионти. Изучавам туземни организми, с цел намиране на полезни за Хегемониума видове! — додаде почти обидено.
— А какво казват колегите ви от научния корпус на пирамидополиса?
— Казват… че поради сложността си интелектроните изпитват върху себе си някакви засега неизяснени ефекти на пси-въздействието на дракуса. Разбира се, интелектроните не са живи мозъци и не могат да се поддадат на… психична и съзнателна поквара, но вероятно пси-емисията на съществото претоварва сензорите. А просто да оставим интелектрон да наблюдава екраните и другата контролна апаратура като обикновен оператор, това не би било ефективно. Има и без това много задачи за интелектроните в пирамидополиса. Напоследък снабдяването ни със свежи бройки… куца. Според плана за развитие, трябваше да ни изпратят…
— Добре, достатъчно! Камрад, какви експерименти сте правили вие с дракуса?
— Ще ви покажа…
— Момент! Какво е онова нещо, дето мърда под крилото на дракуса?
— А, това е коте. Лабораторно животно за опити. Сега ще видите как е попаднало там… Оператор номер три! Запис на експеримент осем-нула-шест! Дай го на четвърти екран!
— Слушам, камрад! — проговори операторът. Беше изпълнителен ранг, Вършител към научния корпус.
Записът тръгна. Комисарят обърна глава към съответния монитор.
Създанието на записа се намираше в същия ъгъл, както и в момента. В краищата на видеополето се сменяха цифрите на таймера и още някакви данни, неразбираеми за контрольора.
— Вижте сега — посочи спецът. — Вкарваме в изолатора подвижен обект. Проверяваме хищните реакции на дракуса…
Камерата показваше как към съществото се движи дребен военен сервус за профилактика на тръбопроводи. Малкият дракус вдигна глава на изящна шия и се втренчи в сервуса. Наблюдаваше го. Сервусът бавно се приближаваше.