— Ето, тук обектът съска… Оператор! Какво става с аудиопътеката на записа?
— Виноват, сега ще тествам декодера…
— Остави! Простете, камрад комисар, предишните оператори бяха настройвали апаратурата, а после се опитаха да я повредят… ще ви казвам какво се случи като звук… Оператор! Запис!
— Виноват… — Вършителят освободи стоп-кадъра.
— Ето — започна да обяснява завлабът. — Съска към сервуса. Роботът продължава да напредва. Дракусът съска по-силно. Виждате, изправя се… Ето! Предупредителен удар с върха на опашката — точно пред робота! Засега не му е навредил. Сервусът продължава. Дракусът съска. Ето тук млъкна. А сега…
Случилото се нарочно премина на каданс по знак на спеца.
Контрольорът потисна тръпката, преминала по тялото му и особено силно усетена в стомаха. Външно само премига.
Дракусът удари робота по корпуса с опашката си. И сервусът се превърна в купчина парчета.
— Не го заболя — каза спецът, без нарочно да отгатва въпросите на комисаря. — Не показа никакви признаци на болка или нараняване на опашката. Разби брониран корпус на сервус с повишена механична устойчивост… Следващият опит, оператор!
Смяна на кадъра.
— Същата ситуация, но този път навлякохме сервуса с кожа, одрана от лабораторно животно. Очаквахме дракусът да го нападне веднага, не чак когато реши, че сервусът го заплашва. Очаквахме, че ще е гладен и ще се опита да изяде робота. И вижте…
— Същата реакция.
— Но ето го — подушва кожата. И — ярост! Удря отломките на робота! Следващ кадър!… какво ще кажете?
— Момент… и вече напада сервусите…?
— От момента на вкарването им през отвора за подаване на храна на затворените в изолатора следствени и предназначени за изпълнение. Повече не предупреждава.
— Но не понечва да ги хапе.
— Не. Агресията му не е предизвикана от желание да утоли глад. Обърнете внимание на скоростта му на нападение. Сякаш е възрастен организъм, а не скоро излюпено… Чудесен материал за селекция на бойни породи — ако не беше дракус, разбира се. Но пък, кой казва, че новоизлюпени дракуси не могат да се дресират?… А вижте сега… вкарахме му живо същество…
Дракусът този път не атакува. Взря се отдалеч. Подуши. И предпазливо се приближи към животинчето. Бързо го лизна. Котето очевидно издаваше звуци, устичката му се отваряше…
— Никакви признаци на паника у лабораторното животно. Грубата ни апаратура, с която разполагаме за детектиране на пси-сигнали, отчете по-висока активност на пси-вълни в този момент. Навярно неконтролирана емоция. Всички други емисии от дракуса се губят във фона на апаратурата… Вижте го! Взе го под своя защита! Интересен вроден инстинкт. При данни на хищник, дракусът отказва да третира живи същества като плячка… но само полово незрели организми! Погледнете следващия запис! Възрастен лабораторен плъх… Уби го.
— Заради котето — възрази комисарят. — То първо тръгна в атака, отстъпи, поколеба се. И тогава дракусът се намеси. Вие му сложихте малък хищник. Той е солидарен с него.
— Да, аз стигнах до същия извод… но вижте сега. Проверка на инстинкта на самосъхранение. Пускаме второ коте — възрастен екземпляр… не, не го е осакатил дракусът. Остана ни неликвидиран материал от други опити в лабораторното крило… И показваме на дракуса възможностите.
— Стреляли сте по котката с картечницата.
— Да. Убедихме се, че дракусът направи връзката между смъртта на второто си другарче и картечницата. И ето сега…
На екрана оръжието, закрепено върху кинематичен манипулатор, се приближаваше към дракуса. Съществото отстъпваше. Отстъпваше. Отстъпваше.
Дотук — нищо интересно, помисли си Контрольорът. — Почти всеки нелоялен, озовал се в подобен бокс, също отстъпва. Често далеч по-позорно.
Дракусът бе притиснат в ъгъла. Нямаше накъде да отстъпва. И тогава… се изправи срещу картечницата. Не засъска. Не нападна манипулатора. Дори не посегна. Просто се изправи, зяпна право в цевта, втренчи се в оръжието и…
— То чака изстрелите! — възкликна Контрольорът, забравил за авторитета си.
— Вие го казахте. Нататък е още по-интересно.
Манипулаторът кривна и се прицели в котето — настръхнала от ужас топка косми. Секунда — и пред манипулатора отново стоеше дракусът.
— Момент, повреда в записа ли е това?
— Не. Просто съществото се придвижи наистина МНОГО бързо. Застана между картечницата и лабораторното животинче.
Контрольорът мълчеше пребледнял.
— Няколко пъти повторихме това изпитание по различни начини. Пускахме роботи, които да се насочат към котето. Дракусът разбиваше дребните модели, от по-едрите отстъпваше, като винаги заставаше между роботите и лабораторното животно… Странното е, че още е живо… Не сме им давали храна, дракусът и без това не я поглежда, а да, само вода пие…