Выбрать главу

Ръководителят неохотно пое подадената радиостанция.

— Какво има, Боб? Зает съм, ако не знаеш. Имам да пращам в далечния космос двама кретени в кофа от титанова тенекия!

— Ричардс — отвърна през шум гласът на началника на охраната, — имаме проблем.

Край, рече си ръководителят на полета.

— Какъв проблем, Боб? — попита нехайно.

— На портала.

— Извънземни?

Не личеше да се шегува. По-скоро се мъчеше да не заругае.

— Федерални агенти. И типове от министерството на правосъдието. Два вана чиновници.

Палецът на Ричардс замръзна върху бутона на радиостанцията. Насили се да го натисне, за да отрони глухо:

— Само толкова?

— И стотина суатовци. Три бронирани коли. А след малко ще видиш на монитора си два техни хеликоптера около площадката. Съжалявам, Ричардс, не мога да ги спра. А знаеш, че бих опитал, честна бойскаутска…

— Какво искат?

Все още не крещя, помисли си Ричардс. Браво на мен. Направо съм супер.

— Искат да спрат изстрелването. Имали заповед от губернатора и от…

Ръководителят на мисията престана да слуша, защото видя хеликоптерите до „Конкистадора“ и тутакси високоговорителите изръмжаха:

— Тук кабина. Първи пилот на линия. Виждам някакви натрапници през илюминатора. Кула, да не сте пуснали новинари!?

— Можехте да ни предупредите поне да се обръснем по-грижливо! — уж шеговито подхвърли вторият астронавт-изпитател, но с глас, напълно лишен от ведро настроение.

Нормално е да се ядосаш в такъв момент, още повече ако се намираш в ложемента в кабина на космически кораб, готов за старт. А до теб, до тръпнещия за скок корпус — навлеци. Предпоставка за голямо „бум!“ е това, джентълмени. Не толкова голямо като двете совалки преди години, но май е все едно колко голяма ще е тупурдията, в която ставаш на пепел заради нечия самонадеяност и тъпота!

Екипажът настояваше за обяснения:

— Кула, какво става?!

В залата се възцаряваше объркано мълчание. Всички извръщаха глави към пулта на ръководителя, застинал като стрелец в уестърн.

Ричардс не смееше да поглежда към двамата създатели на проекта. Имаше чувството, че ТОЙ и никой друг ги е предал и изложил.

Пред него зазвъня телефонът за външна връзка.

Вдигна слушалката, без да прави резки движения, но я стисна така, сякаш искаше да я удуши.

— Да?

— Спрете старта! — нареди типично полицейско-чиновнически глас. — Имаме съдебно решение. Повтарям, спрете старта!…

И на други монитори вече се виждаха бронирани коли и тичащи въоръжени хора.

След няколко минути те влязоха в контролната зала. В протегнатите ръце — служебни значки и някакви листчета с държавния герб. Задудниха още от прага:

— Мисията се отменя по решение на съда заради неправомерна употреба на технология, която е собственост на правителството на…

Ричардс стана, захвърли шапката си и се закле наум никога повече да не я слага на главата си.

(обратно)
2

Правителствена лаборатория,

четиринайсет месеца преди отменения старт на „Конкистадор-1“

Нетипичната за контролната зала на лабораторния комплекс тишина си намираше бледо оправдание в единствения самотен признак на живот — тихо мъркане на компютър и човек пред него, който шумно сърбаше безалкохолна напитка от кутийка. Отдясно на клавиатурата стоеше наредена шахматна дъска от полупрозрачна пластмаса, фигурите сякаш висяха върху плосък пласт карирана геометрична мъгла. Десктопът на екрана се кипреше с импозантно изписаното лого на проекта — „StarJump“ — а под него името на човека, кой знае защо с малки букви, така че личеше само длъжността — НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ.

Табелката на съседното работно гнезденце беше същата, но с име на друг човек. И на плота имаше само монитор за наблюдение на данните, постъпващи от долните етажи на лабораторията, където се разполагаха експерименталните установки. До монитора — бележник и подредени писалки и моливи. Теоретиците в повечето случаи не се нуждаят даже от бележник, за да работят. Дали заради това в света на естествените науки (та дори и във физиката, която се гордее не само с Айнщайн), спрямо теоретиците все още съществува пренебрежение? Битува нагласата, че на теоретика най му е мястото в университета. Такова схващане е по-скоро плод на човешкия стремеж да жъне успехи от труда си възможно най-бързо — и то МАТЕРИАЛНИ, практически успехи. Да има възвращаемост на инвестициите.

А когато няма — лабораториите опустяват. Кранчето на финансирането е спряно. Няколко години работа отиват по дяволите като „безперспективна в обозримо бъдеще“. Бюджет ще получат други изследователски групи, които са успели да убедят комисията по науката към Конгреса, че именно тяхната идея не ще остане ялова „в обозримото бъдеще“.