Тозчас Мокош се превърнала в пъдпъдък, а Нева Невичица тръгнала след нея.
Стигнали така на ливадата пред царския дворец. По ливадата били наизлезли наперени юнаци и благородни господа, а около ливадата конярите държали буйни коне. Само един кон не го държал коняр, а го държало босо бедняче. Това бил конят на бан Олех, а конят му бил най-буен. Бан Олех бил най-хубавият юнак под небесния калпак. Всеки можел да го познае между толкова банове и жупани, защото одеждата му била накитена и бялата шапка по-гиздава от всички останали.
Ходели юнаците и благородните господа по ливадата и само разгръщали тревата с ботушите си, дано намерят ключовете. Само бан Олех много не се вглеждал за ключовете, като да му е на игра и на шега. А царкинята гледала от прозореца и внимавала кому ли ще излезе късметът. Добре огледала одеждите царкинята и все си наричала добър късмет, дано бан Олех намери ключовете.
Когато дошла Нева Невичица и пред нея пъдпъдъкът, никой не ги забелязал на ливадата освен бан Олех.
— Не бях виждал такава мила девойка — помислил бан Олех и тръгнал към нея.
Но в това време и царкинята от прозореца забелязала Нева Невичица и понеже била надменна и присмехулна, хич и не погледнала колко е мило девойчето, ами се разсърдила и рекла: „Само това оставаше, тази проста девойка да намери ключовете, та да ми стане придворна!“. Помислила така и веднага пратила слуги да изпъдят момичето.
Нева Невичица ходела по ливадата, където я водел пъдпъдъкът. Така преполовили половината ливада, до мястото, където се бил развъдил щир. Разтворил пъдпъдъкът два листа на края на щира, а под тях били ключовете.
Навела се Нева Невичица и вдигнала ключовете, но като погледнала царските дворци и загледала надменната царкиня, се уплашила и помислила: „Къде ти ще стана аз придворна на царкинята!“
Помислила така, огледала се, а до нея имало чуден юнак, като че със Слънцето се бил побратимил. Това бил бан Олех.
Съобразила бързо Нева Невичица, не направила както й била заповядала Мокош, ами протегнала ключовете на бан Олех:
— Ето ти ключовете, незнайни юначе, нека царевната ти бъде либе и годеница — казала Нева Невичица и не могла да махне очи от чудния юнак.
А в това време дошли слугите с бичове и здраво хванали Нева Невичица да я прогонят от ливадата по заповед на царкинята. Като видял това бан Олех, бързо съобразил и отговорил на Нева Невичица:
— Сполай ти за ключовете, мило момиче, но аз друго наумих. Ти ще ми бъдеш либе и годеница, защото си по-хубава от зорница. Ето ти моя бърз кон, ще ни отнесе в моята празна бановина.
Нева Невичица отишла радостна при бан Олех, а той я вдигнал до себе си на коня. Когато полетели на бързия кон край прозорците на царкинята, бан Олех хвърлил умело ключовете, та се закачили право на прозореца.
— Ето ключовете, светла царкиньо — викнал бан Олех на царкинята, — носи със здраве короната и одеждите, а аз си намерих момиче.
Цяла нощ яздил бан Олех с момичето и призори стигнали в празната бановина, до дъбовата градина на бан Олех. Около дъбовата градина имало три рова, а сред градината — осажден дом.
— Това са дворците на бан Олех — казал юнакът на Нева Невичица и сам се засмял, че няма по-хубави дворци. Още по-хубаво се засмяла Нева Невичица, че ще банува покрай такъв чуден юнак.
Свикали тозчас сватбари да се отпразнува сватбата. Поканили двадесет юнака и двадесет бедняци, повече хора и нямало в пустата бановина. А за да им бъде по-голяма веселбата, повикали още от планината вълка и вълчицата, сребристия орел и сивия сокол, а за Нева Невичица две свати — гургулица и тънката лястовица.
Нева Невичица се похвалила на бан Олех:
— Ако може да ме познае Слънцето, и то щеше да ми дойде за сват. Щеше да ми е Слънцето и девер на сватбата, защото така са ми предрекли орисниците.
И така сватовете се събрали в опушения дворец, за да пируват, а не знаели, че лошо им се пише.
Царкинята я ухапало за сърцето, когато бан Олех захвърлил ключовете и пред толкова много господа, пред банове и жупани, благодарил на светлата царкиня, а обикнал непознато момиче.
Царкинята придумвала царя, своя баща, молела го и го заклинала, докато не измолила, та царят й предал силната си войска. Войската потеглила на добри коне към пустата бановина на бан Олех, водела я гневната царкиня.