Чуло било Слънцето как малко преди това Мокош била нахокала Нева Невичица и как не искала, проклетата, да й помогне, та сега Слънцето почнало да се кара силно. Занемяла от страх цялата бановина, секирите и криваците от страх се свалили, а силното Слънце гърмяло над Мокош:
— Ей, бавачке, лоша квачке! Ако злото тъкмеше правдата на света, гърбава правда щеше да настане! Ако си ме изгледала от калта, в калта си си останала, клетнице. Не си обходила с мен небето, нито си погледнала с мен от небето, за да знаеш да кроиш правда. Ей, бавачке, лоша квачке! Нима ще забрави Слънцето за горещниците, кой го е дарувал него, невръстното, по Коледа? Или деверът Слънце ще упрекне невестата, дето е оставила на царя дворците, на царкинята дворянството, та е обикнала юнак по сърце? Вдън земя да се продъниш, бавачко, ти в земята, а аз от небесата, да помогнем на честния юнак и на неговата хубава девойка.
И небето, и земята слушат Слънцето, та как няма да го послуша черната врана Мокош! Тозчас изчезнала тя под земята да изпълни заповедта на Слънцето.
А Слънцето, колкото си е топло от само себе си, още толкова се било засилило. Бие Слънцето отгоре, напекло пустата бановина, нагряло и небето, и земята — желязна планина можело да нажежи!
Побелели шлемовете на безмилостната войска, нажежили се онези ми ти тежки ризници, нагрели се копията и секирите. Жега хванала жестоката царкиня, жега хванала безбройните стрелци, дето им горял мозъкът под шлемовете, а гърдите им се задъхвали от горещина под ризниците. Когото не го пазел покрив, не оставал жив. Маранята повалила войската на земята. Един през друг на кръст падали, този зове онзи побратим и докато го извика, вече се е повалил.
Така моряло Слънцето безмилостната войска, а Мокош помагала на Слънцето под войската и отваряла дълбоки калища. Кой където го повалило Слънцето, там се отваряла кал под него, падал в калта, а калта се затваряла — където стоял, там си намирал гроба.
Потъвали така воин след воин, стрелец след стрелец, царкинята, бойното оръжие и секирите, и криваците. Страшно било да се гледа как Слънцето съди, а земята пропуска толкова много войска. За кратко време, един или два часа, изчезнала онази силна войска, а в бановината нямало нигде жива душа. Само онези, които били под покрива на опушения дом, те останали живи.
Отново лежала тиха пустата бановина на бан Олех, а на прозореца се подала радостната девойка Нева Невичица да види дали деверът й се е смекчил, като е унищожил толкова лошотия по света.
На юнаците раните им заздравели бързо, още по-бързо оздравели бедняците, защото тях бедата ги била навикнала. А бан Олех хич и не могъл да боледува покрай такава Нева Невичица. Ами изпратили в зори тънката лястовица с поздрав до Слънцето. До вечерта лястовицата се върнала, донесла хабер от Слънцето да свикат за другия ден сватовете, защото деверът ще им дойде на сватба.
Така и сторили, поканили гости, а каквито били онези сватове и каквото се появило из пустата бановина, такова нещо нямало и в десет царства за сто години.