Диего Алатристе прокара два пръста по мустаците си.
— Кога тръгваме?
— Веднага.
— Колко човека?
— Цялото отделение.
Чу се ругатня, изречена от някого измежду седящите на масата и капитан Брагадо се обърна със святкащи очи. Но всички стояха с наведени глави. Алатристе, който беше познал гласа на Курро Гароте, изгледа мълчаливо малагенеца.
— Може би — каза Брагадо много бавно, — някой от господа войниците има да каже нещо по въпроса.
Беше оставил каната с топлото вино на масата, без да го допива, а дланта му лежеше на ръкохватката на шпагата. Зъбите му, жълтеникави и здрави, се оголиха доста плашещо изпод мустаците му. Приличаше на озъбено куче, готово да захапе.
— Никой нищо няма за казване — отвърна Алатристе.
— И по-добре.
Гароте вдигна глава, жегнат от това „никой“. Беше кавгаджия, слаб мъж, със загоряла кожа и рехава, къдрава брада, като брадите на турците, с които беше воювал в галерите на Неапол и Сицилия. Косата му беше дълга и мазна, носеше златна халка на лявото ухо, а на дясното — нищо, защото един турски ятаган — така разправяше той, — му го резнал наполовина при остров Кипър, въпреки че други го отдаваха на сбиване с ножове в публичен дом в Рагуза9.
— Аз, капитан Брагадо — отбеляза той, — имам за казване три неща… Първо, че сина на майка ми не го е грижа дали ще върви и две левги при дъжд, срещу холандци, турци или каквото, мътните го взели, се наложи…
Говореше твърдо, нахакано, малко грубо. Другарите му го гледаха очаквателно, някои с видимо одобрение. Всички бяха ветерани и строгото спазване на военната йерархия беше нещо естествено за тях. Ала също така естествена за тях беше дързостта, понеже занаятът да въртиш оръжие превръщаше всеки един от тях в идалго. Това за дисциплината, двигателната сила на старите легиони, беше признато дори от онзи англичанин, някой си Гаскойн, когато в „Испанската ярост“ по повод разграбването на Антверпен писа: „валонците и немците са толкова недисциплинирани, колкото изключителни в дисциплината са испанците“. А това е голямо признание, когато става дума за испански войници и английски автор. Колкото за дързостта, няма да е излишно да вмъкнем тук мнението на дон Франсиско де Валдес. Той беше изкачил стълбицата на военната йерархия, така че добре познаваше материята, когато заяви в своя „Образец на военна дисциплина“ следното: „Те почти всички ненавиждат да се придържат към всяка заповед — най-вече испанската пехота, в чийто състав се числят най-избухливите и най-лишени от търпение хора“. За разлика от фламандците, които бяха премерени и мудни, не лъжеха, нито се гневяха и всичко вършеха с голямо спокойствие — макар безпределно алчни и цепещи косъма на две, — при испанците във Фландрия открай време вярата в собствения им кураж, както и опасността, ведно с изстрадалия им дух при вечно окръжаващата ги враждебност, раждаха чудото на желязната дисциплина в битките, но ги правеха и малко податливи в други отношения, например поведението спрямо висшестоящите. Затова последните трябваше да постъпват с много такт и дипломатичност. Не беше рядкост, въпреки тегнещата заплаха от бесилото, редови войници да намушкат сержант или капитан за действителни или предполагаеми оскърбления, наложени унизителни наказания или изречена лоша дума.
Знаейки всичко това, Брагадо се обърна към Диего Алатристе с мълчалив въпрос, но срещна само едно безучастно изражение. Алатристе беше от хората, които оставят всеки да поема отговорността за думите и за постъпките си.
— Ваша милост спомена три неща — каза Брагадо, обръщайки се отново към Гароте много спокойно и с още по-смущаващо хладнокръвие. — Кои са другите две?
— От много време не са раздавани дрехи, ходим в дрипи — продължи малагенецът, без да снижава тона. — Не идва и храна, а забраната да крадем ни обрича на глад… Тия фламандски хитреци крият най-хубавите си провизии, а когато ги продават, ни одират кожата — кимна той ядно към домакина, надничащ от другата стая. — Сигурен съм, че ако го погъделичкаме с камата, това куче ще ни покаже пълен долап с храна или зарито гърне с лъскави флорини.
Капитан Брагадо слушаше търпеливо, външно спокоен, ала без да сваля ръка от ръкохватката на шпагата си.