— Тръгвате още сега — постанови Брагадо.
Алатристе пак прокара пръсти по мустаците си. После погледна другарите си.
— Чухте капитана — рече той.
Мъжете започнаха да се надигат — Гароте роптаещ, останалите примирени. Себастиан Копонс, дребен, слаб, кокалест и жилав като лозов филиз, беше станал преди известно време и надяваше снаряжението си, без да чака заповеди от никого и сякаш не го бе грижа нито за забавени пари, нито за заплати, нито за съкровищата на персийския цар; фаталист подобно на маврите, чиито глави бяха падали посечени от неговите деди, алмугаварите10, допреди няколко века. Диего Алатристе го наблюдаваше как слага шапката и плаща си и после излиза, за да предупреди останалите войници от отделението, настанени в съседната махала. Беше воювал с тях в много походи, от Остенде до Фльорус, а сега и в Бреда, и през всичките тези години не го бяха чули да произнася повече от тридесетина думи.
— Мътните да ме вземат, бях забравил — възкликна Брагадо.
Беше взел отново каничката с виното и я изпразваше, загледан във фламандката, която прибираше остатъците от храната. Без да спира да пие, все така надигнал каната, той бръкна в дрехата си, извади едно писмо и го подаде на Диего Алатристе.
— Това е за вас. Пристигна преди седмица.
Имаше восъчен печат, а от дъждовните капки мастилото на надписа се беше разтекло. Алатристе прочете името на подателя, изписано на обратната страна: дон Франсиско де Кеведо Вийегас, ханът Бардиса, Мадрид.
Без да го поглежда, жената го докосна с пищната си, твърда гръд, докато минаваше покрай него. Присветна стомана, докато прибираха остриетата в ножниците, блестеше ярко добре смазаната кожа. Алатристе взе елека от биволска кожа, навлече го бавно и едва тогава сложи презрамника с шпагата и дагата. Навън дъждовните капки продължаваха да тропат по стъклата.
— Двама пленника, най-малко — наблегна Брагадо.
Мъжете бяха готови. Мустаците и брадите бяха скрити под шапките, плащовете, целите в кръпки, ги обгръщаха отвсякъде. Носеха леки оръжия, подходящи за това, което предстоеше да вършат. Никакви мускети, пики или други притесняващи предмети, само добра, сигурна стомана от Толедо, Саагун, Милано и Биская: шпаги и ками. Носеха някой и друг пистолет, чиято дръжка се подаваше изпод дрехите, но той щеше да се окаже безполезен заради мокрия барут при всичкия този дъжд. Взеха със себе си още няколко къшея сух хляб и две–три въжета, с които да завържат ръцете на холандците. Както и онези празни, равнодушни погледи на стари войници, решени да се изправят за пореден път пред капризите на занаята, преди да се завърнат един ден по родните си места, целите в белези и рани, без да имат постеля, на която да легнат, нито вино, което да си налеят, нито огън, на който да изпекат хляба си. Но пък имаха — на войнишки жаргон наричаха сами себе си „земевладелци“, — седем педи чудесна фламандска земя, където да заспят вечния си сън с името на Испания на уста.
Брагадо изпи виното, Диего Алатристе го изпрати до вратата и офицерът си тръгна без повече приказки. Никой нищо не каза, нито пък имаше думи за сбогуване. Видяха го да се отдалечава по дигата, яхнал добичето, разминавайки се със Себастиан Копонс, който се връщаше.
Алатристе усещаше очите на жената, впити в него, но не се обърна да я погледне. Без да дава обяснения дали излизат за няколко часа или си тръгват завинаги, той блъсна вратата, озова се навън под дъжда и почувства как ботушите му се напълват с вода. Влагата се просмукваше до мозъка на костите му и караше старите рани да се обаждат. Въздъхна леко и тръгна. Зад гърба си чуваше шляпането на другарите си в калта, следващи го по посока към дигата, където Копонс чакаше неподвижен под пороя, приличащ на дребно, но непоколебимо каменно изваяние.
— Гаден живот — рече някой.
И без повече думи, привели глави, загърнати в подгизналите плащове, върволицата испанци потъна в сивата мъгла.
От дон Франсиско де Кеведо Вийегас
до дон Диего Алатристе-и-Тенорио,
старият легион на Картахена,
военна поща във Фландрия
Скъпи капитане, надявам се настоящето писмо да Ви завари здрав и читав. Що се отнася до мен, пиша Ви, току-що превъзмогнал едно неразположение, което се прояви в треска и ме държа прикован към леглото няколко дни. Сега, слава на Бога, съм добре и мога да изразя неизменната си обич към Вас и да Ви изпратя горещи поздрави.
10
Войски, набирани от доброволци — първоначално в Каталуния, по-късно в Арагон и Навара. В тези части са служели и християни, и мюсюлмани. Арабското наименование датира от периода на първите нахлувания на маврите на Пиренейския полуостров. — Б.р.